Димитър Делчев: Националното обединение на десницата дава възможност на хората да гласуват, без да се срамуват от избора си

Димитър Делчев е роден в Габрово. Завършва с отличие НБУ бакалавърска специалност „История“ и втора специалност „Антична култура и литература“. Завършва с пълно отличие ВТУ магистърска специалност „Обща история. Нова и съвременна история на Европа.“ На 12 години става шампион на Габрово по шахмат във възрастовата група до 20 години. Шести от републиканско първенство по блиц до 18 години. Внук на ългогодишния политически затворник Митьо Делчев /Карабаджаков/.

 

Какво Ви накара да се включите в предизборната кампания?

Много неща, но най-вече родовата памет. Произхождам от род, който е бил силно репресиран по времето на комунизма. Вярвам, че всички мъки, които са преживели предците ми, не са били напразни. Те са имали за своя цел и идеал България да е просперираща държава. По време на прехода, когато БДФ беше част от управлението на ОДС, се направиха някои стъпки в правилната посока. Но има още много какво да се желае. Когато децата на видни комунисти използват гей-паради и други подобни мероприятия, за да казват, че това е пътят на България, аз се чувствам отговорен пред предците си – за това, че не бе направена лустрация.

Кои са идеите, зад които заставате?

Това са преди всичко идеите на консерватизма и национализма. Тук трябва да уточня, че има много видове консерватизъм. Аз не подкрепям консерватизъм, който е ретрограден, изолационистки, или който поставя фалшивото лично благочестие пред грижата за ближния. Моето разбиране за консерватизма е проевропейско и християнско. Смятам, че той е единствената защита на традиционната европейска култура от попълзновенията на доведените до крайност либерализъм и културен марксизъм. Същото е и относно национализма. Аз не подкрепям крайният месиански национализъм, а този, който отчита достойното място на България в семейството на европейските народи. Семейство, което ни е обогатило, но и което е било обогатено от нас.

Говорите за Европа, какво според Вас е положението и какви са перспективите пред Обединена Европа според Вас?

Положението никак не е розово, повечето днешни европейски лидери са далеч от класата на своите предци. Далеч са от личности, като Метерних и Бисмарк, като Шуман и Аденауер. Една част от сегашните политици са в плен на либерализма и вместо да се гордеят със своето минало, те се извиняват за него. Други се наричат християндемократи, но стават все по-свенливи, когато трябва да се защитават християнските ценности.

Има ли алтернатива това политическо статукво?

За мен има. Това са страните от Вишеградската четворка, с които е крайно време България да хармонизира външната си политика. Хора като Орбан и Качински показват как се отстоява позитивен християнски дневен ред в една много коварна обстановка. Те са изложени на много силни атаки. Трябва да кажем, че това не е прецедент в историята на страните им. Унгария два пъти е била окупирана заради непослушание към Големия брат. Един път от Германия през 1944 и един път от Съветския съюз през 1956 година. Като слушах изказванията на шведския и нидерландския премиер по отношение на Орбан се сетих за тези два случая без да искам да правя преки аналогии.

А как оценявате развитието на събитията във вътрешнополитически план?

Последният парламент не даде много поводи за оптимизъм. От една страна имахме провалени партии, като БСП и ДПС, от друга така наречените партии на протеста, които, къде срамежливо, къде не толкова срамежливо търсеха подкрепата на БСП и ДПС и накрая една партия, като ГЕРБ, която макар и дясна на думи се оказа неспособна да предложи ясна управленска визия в противовес на другите партии. В 45-я парламент липсваха посланията на консервативната десница. Трагедията на дясното е, че много хора гласуваха с отвращение за ГЕРБ, за да не се върнат комунистите, а ГЕРБ не им отговори с ясни десни тези. Именно тук според мен е мисията на Националното обединение на десницата – да даде възможност на хората да гласуват, без да се срамуват от избора си.

Какви са Вашите десни послания към хората?

За мен в сферите дясното означава силна държава образование, здравеопазване, култура, национална сигурност и ясни правила, без държавата да пречи в икономиката. Мисля, че икономиката се нуждае от по-малко държава и повече държавност.