Едно внушение шества из българското политическо пространство, че лявото и дясното са отживели категории. Изказано като мнение на леви лидери, това внушение е разбираемо. Защото то е част от опита да се забули историята на едни 45 години ляв тоталитаризъм, причинил на България толкова много човешки страдания и беди. Но когато подобна теза се лансира от считащи себе си за десни водачи, това е повод за сериозно притеснение. Дали лявото и дясното се размиха? Или се разми нечие разбиране за основните постулати, които управляват държавата и обществото? И останаха ли здрави принципи, които можем да поставим като основа за едно бъдещо дясно единение? В отговорите на тези въпроси, редакцията на в. „Прелом“ потърси Муравей Радев – народен представител в 37, 38 и 39 НС и финансов министър от Български демократически форум 1997-2001 година.
Какво е лявото и дясното през погледа на един икономист?
- Отношение на Обществото към Държавата.
Общественото развитие още от зората на цивилизацията изисква потребяването на определени публични услуги – сигурност, вътрешен ред, отбрана, образование, здравеопазване, правосъдие и т.н. Много е вероятно тази необходимост да е причината за възникването на Държавата.
Обществото заделя от своите доходи средства, с които финансира държавата, да организира и осъществява тези услуги. Толкова. Това е дясното разбиране за функциите на Държавата.
Държавни функции извън тези – например създаване и експлоатация на държавни стопански предприятия, непазарна държавна намеса в икономиката, някои социални мерки и др. подобни са леви възгледи, които променят целта и смисъла от създаването и съществуването на самата държава.
- Отношение на Държавата към Обществото.
Държавата осъществява своите функции като създава ПРАВИЛАТА /конституция, закони, регулации, други нормативни актове/и КОНТРОЛИРА тяхното спазване от всички. Правила, организация и контрол. Толкова.
Крайните правила, бюрократичният ред и репресивният контрол са леви способи и пречат на свободната гражданска инициатива и демократичното развитие на обществото. Ляво схващане е и по-голямата преразпределителна функция на държавата, която отнема по-голям доход от гражданите и бизнеса и намалява възможността за по-висок икономически растеж.
Въобще колкото може повече държава е водеща лява ценност, докато дясното разбиране е повече държава само в публичния сектор, а в останалите – ПРАВИЛА, ЕФЕКТИВНА ОРГАНИЗАЦИЯ и КОНТРОЛ.
- Свободната пазарна среда и реалната конкуренция.
Те формират количеството, качеството и стойността /цената/ на произвеждания продукт. Това е дясното разбиране за пазарната икономика.
За разлика от лявата, залагаща на по-голяма държавна намеса, която в крайна сметка винаги е завършвала зле за обществото.
- Трудови доходи.
4.1. В публичният сектор – дясното виждане е, че работната заплата и доплащанията към нея са функция на количеството и качеството на услугите, които държавата извършва на обществото.
4.2. В стопанския сектор, трудовите възнаграждения са част от новосъздадения продукт. Повече продукт – по-голяма заплата. По-малко продукт – обратно. Никакъв продукт – никаква заплата. Или ако има някаква, тя не е заплата, а социална помощ.
Дясното правило е, че растежът на заплатата не трябва да изпреварва растежа на продукта. Ако това правило системно и продължително не се спазва, то конкурентността рязко спада и фалитът е близо.
Лявото схващане за растежа на доходите не се обвързва особено с това съотношение.
- Създаване и потребяване.
Дясната политика, поставя в центъра „създаването“. Първо създаваш достатъчен продукт, после го потребяваш. Т.е. простираш се според чергата си, но водещото начало е създаването, а след това преразпределението и потребяването.
Лявото разбиране е обратното – водещо е потреблението. Първо потребяваш в достатъчен обем, а продуктът, ако не е достатъчен – заеми и нов държавен дълг.
Затова по правило десните правителства създават национален доход и събират пари, а левите успешно и бързо ги изхарчват.
- Данъчна политика.
Данъците са основен инструмент за предоставяне на средства от обществото на държавата и основна предпоставка за осъществяване на преразпределителната ѝ функция.
Дясната политика е насочена към поддържането на еднакви (не диференцирани) но ниски данъчни ставки (повече пари остават на разположение на домакинствата и бизнеса), широка данъчна основа (без конюнктурни изключения) и известни данъчни облекчения единствено при реинвестиране на печалбата обратно в производството.
Лявата политика залага на по-високи данъци, водещи до по-голяма преразпределителна функция на държавата, многобройни данъчни преференции и диференцирани данъчни ставки по някакви социални схващания.
- Държавни регулации в икономиката.
Дясна политика – колкото по-малко държава в икономиката, толкова по-добре. Ограничаване на държавните регулации само в действително необходимите области и премахване на стотиците бюрократични режими, които създават ненужни затруднения на бизнеса, спъват икономическото развитие, влошават инвестиционната среда и създават предпоставки за корупция.
Лявата политика е точно обратна – колкото може повече държава и повече регулации за частния бизнес.
8.Финансови баланси.
Дясна политика – държавата да се простира според чергата си. Да не потребява повече от колкото изкарва. Балансиран държавен бюджет – дефицит близък до нулата.
Лява политика – държавата да харчи, колкото смята, че е необходимо, без да се съобразява особено с величината на създадения продукт, което води до по-високи бюджетни дефицити и нарастващ държавен дълг.
- Индустриализация и реиндустриализация.
Лява политика – базира се на твърдението, че индустрията в България е унищожена, поради което, държавата трябва усилено да се включи в процеса на реиндустриализация чрез инвестиране на държавни средства в нови държавни предприятия и одържавявяне чрез изкупуване на западнали частни предприятия. Да създаде нови държавни предприятия, които да си издържа, подобно на останалите нераздържавени предприятия, натрупали вече повече от 10 млрд, лева задължения.
Дясна политика – индустрията в България не само че не е унищожена, но по относителен дял в брутната добавена стойност е в челните места на ЕС. Унищожени са само тежките, нерентабилни соц предприятия, работещи на загуба дори по времето на развития социализъм. През 2015 г. по данни на Евростат делът на индустрията в брутната добавена стойност средно за ЕС е 19%. За Германия е 25.7%, за България – 23%, за Франция – 14% и т.н.
Затова дясното виждане за ролята на държавата е да остави индустрията на бизнеса, а ако иска да помага, да работи за повишаване на бизнес климата и инвеститорския интерес.
- Ценообразуване и държавен контрол върху цените.
Дясна политика – цените са функция на търсенето и предлагането в условията на свободна конкуренция и не могат да бъдат по-ниски от производствените разходи.
Лява политика – държавно ценообразуване за важни стоки и услуги. Особено в енергетиката. Което води до политически мотивирано задържане на цени, натрупване на загуби в цели отрасли, държавни дотации и накрая – фалити.
Муравей Радев
Бъдете първият коментирал "За лявото и дясното през погледа на един икономист"