„КРАЛЯТ Е МЪРТЪВ, ДА ЖИВЕЕ КРАЛЯТ” – това бе възгласът, който отекна над българската десница след Избори 2011. Същата, която събираше десетки хиляди по площадите и беше надеждата за промяна на милиони българи. Избирателят бе категоричен – тази десница е мъртва, да живее десницата.
Родена и откърмена като антитеза на комунистическия тоталитарен режим, десницата олицетворяваше потребата на българина за глътка свобода, желанието му да отхвърли хомота на болшевизацията. 20 години по-късно тя е изправена пред нови предизвикателства. В държава, член на Европейския съюз, макар и все още носеща болезнените белези на изостаналост и разруха във всички сфери на обществения живот, дясната идея вече не може да се свърза единствено и само с антикомунизъм. Тя трябва да има и своите градивни измерения, трябва да има визия за бъдещето и за развитие на страната ни.
Изтощеният от дългия преход българин многократно потвърждаваше тези тенденции чрез избиране на новите чрез „глас против” бившите управляващи. И едните, и другите или не чуваха този глас, или не можеха да извършат необходимия катарзис, за да предложат политика наистина в крак с времето. И когато политическият елит е изхабен, а десните идеи са необходими, но не са добре артикулирани, се стига до логичната развръзка – десницата е мъртва, да живее десницата. Това е неизбежният глас на съдбата, която, по думите на Сенека или ни води, или ни влачи, в зависимост от готовността ни да ходим Пътя на бъдещето.
БДФ преживя своя катарзис, тръгна по нов път и сложи началото на нов политически живот. Днес повече от всякога сме убедени, че бъдещето е на дясна национално отговорна партия за изграждане на национално мощна и социално справедлива България! / ПРЕЛОМ
Бъдете първият коментирал "Кралят е мъртъв, да живее кралят"