Само закони не са достатъчни, нужни са хора с опит и самосъзнание да ги прилагат, смята Торстен Гайслер, ръководител на регионалната Правна програма на фондация „Конрад Аденауер”.
В края на юни в гр. Банкя се проведе обучителен семинар за журналисти на тема „Съдебната реформа в България и Механизмът за сътрудничество и оценка”. Семинарът беше осъществен по инициатива на Център за развитие на медиите с подкрепата на Фондация „Конрад Аденауер”. Присъстваха представители на Министерство на правосъдието, Висшия съдебен съвет, неправителствени организации и журналисти от централни медии. Специална покана за участие получи и отговорният редактор на в. „Прелом” – Снежана Бесарабова.
При приемането си в Европейския съюз България и Румъния не бяха покрили всички критерии за членство, особено в областта на правосъдната система и борбата с организираната престъпност и корупцията. Затова беше създаден специален механизъм за наблюдение и оценка, чрез който Европейската комисия продължи да следи тази област и на всеки 6 месеца под формата на доклад да публикува своите наблюдения и препоръки.
Днес, когато изтича първоначално замисленият петгодишен срок на този механизъм, повечето експерти са на мнение, че въпреки напредъка, проблемите не са окончателно решени и сътрудничеството трябва да бъде продължено. Съвсем скоро предстои да излезе последният мониторингов доклад и тогава ще разберем и решението на ЕК по този въпрос. Но според Марко Арндт, шеф на софийското бюро, и Торстен Гайслер, ръководител на регионалната Правна програма на Фондация „Конрад Аденауер”, евентуалното продължаване на механизма за наблюдение и оценка на двете страни не е причина да се чувстват засегнати, защото е изключително полезен за самите тях и за Европа като цяло. Немските експерти говориха от позицията на приятели на България и изразиха съжаление, че тя, както и „никоя от бившите соц. страни нямаше късмета на Източна Германия”. Според тях за бившата Германска демократична република е било много по-лесно да влезе в ЕС, като вземе наготово социалния модел и управлението от другата си половина – Западна Германия. Въпросът за реформите там не е стоял така остро, както за останалите страни от соцлагера.
Торстен Гайслер припомни, че през годините на управлението на Станишев сътрудничеството с ЕК е било блокирано и са били замразени средства заради това. След 2009 г. идва новото правителство и диалогът е възстановен, налице е воля за промяна, макар и засега без видими конкретни резултати. Като положителни примери за усилията на управляващите в България бяха посочени приемането на новия Закон за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси, приемането на Закона за отнемане на незаконно придобито имущество, създаването на Специализирани съд и Прокуратура за борба с организираната престъпност и корупцията. Всичко това обаче засега остава само предпоставка да бъдат задействани отдавна отлагани важни съдебни дела, особено що се отнася до корумпирани високопоставени държавни служители.
Представителите на фондация „Конрад Аденауер” на няколко пъти подчертаха разбирането си, че проблемите в българската съдебна система не са въпрос само на законодателство. Те дори намират някои от нашите закони за по-строги от тези в собствената им страна. Според тях е парадоксално, че съдилищата ни понякога не приемат доказателства, използването на които в останалата част на Европа не би било никакъв проблем. Ето как стриктното прилагане на закона дори може да доведе до боксуване. „Понякога обръщането на прекалено внимание на буквата може да обърне колата”, отбеляза Торстен Гайслер.
Представителите на българските институции също се изказаха с доза оптимизъм. Катя Христова, началник на политическия кабинет на министъра на правосъдието, подчерта, че е постигната прозрачност на профила на кандидатите за членове на Висшия съдебен съвет, като се публикуват кадровите им досиета и имущество, създаден е Специализиран съд и Прокуратура, повишена е скоростта на съдебните дела, увеличен е процентът на присъдите върху дела с висок обществен интерес – сега те са повече от 50%. Светла Иванова, началник отдел „Връзки с обществеността” на Висшия съдебен съвет, похвали новата практика по въвеждането на резервния защитник в съда. Ръководителят на правния екип на програма „Достъп до информация” Александър Кашъмов също добави едно постижение – че докладите от дейността на прокуратурата вече се качват в интернет.
Но и тримата не скриха, че основните рани на съдебната система остават открити – тромавата съдебна процедура, постоянното „разболяване” на ключови подсъдими, недостъпност до информация за актовете на съда из страната, тайнствена секретност около използването на СРС-та… Въпросът за връщането на важни дела в прокуратурата остава също така висящ и болезнен.
Немските експерти и приятели на България, с характерната за народа си прецизност и критичност, през цялата дискусия се опитваха да открият разковничето за ускоряване на напредъка на съдебната ни реформа. „Само закони не са достатъчни, нужни са опитни хора със самосъзнание, да ги прилагат”, сподели своето мнение Торстен Гейслер. „Въпросът е не в промяна на институциите, а в промяната на манталитета”, допълни Марко Арндт. И изрази надежда, че до 10–15 г. новото поколение държавни служители, които сега започват своята кариера, ще внесат тъй нужната промяна и администрацията ще започне да диша самостоятелно, а не на системи както досега.
Към изводите на немските експерти се присъедини и Асен Величков, управител на фондация „Център за развитие на медиите”, инициатор на дискусията. Той се обърна към представителите на медиите с призив да бъдат максимално безпристрастни и критични, когато отразяват предстоящия доклад и въобще обществените процеси у нас, без непременно да търсят скандала. Само така медиите ще изпълнят функцията си на четвърта власт, заключи той.
Бъдете първият коментирал "Съдебната реформа в България – на кръстопът или на път?"