Престъпленията на комунистическия режим в България, започнали преди 70 години с нечуван терор, с масови убийства без съд и присъда или в резултат на присъдите на един сталинистки показен процес, цинично наречен „народен съд“, все още нито са осмислени, нито са осъдени морално.
България търпи дискриминационно отношение за спасяването на българските евреи по времето на Втората световна война, а голяма част от политиците и обществениците, участвали в този безпрецедентен акт, са представени като фашисти, избити при режима на БКП.
Спомням си в детството, когато тъкмо се бях научила да сричам, но още не можех да чета сама, eдин ден баща ми дойде много развълнуван и ми показа една малка книжчица от градската библиотека. Oпърпана от много четене, но грижливо подвързана.
Няма в световната история невеста на свободата, която да отива на кървава венчавка с това було – „Свобода или смърт”. Априлското въстание наистина е една кървава сватба на българския народ, така добре описана от Пенчо Славейков в неговата „Кървава песен”. Там прозрението на гения и ръката на съдбата бяха дали нещо несравнимо и неказано в историята нито на литературата, нито на философията, нито на религията. Никой не беше извел в единство Духа и плътта на земята си. Само той можеше да каже и каза: „Бог и България — единство в двойна плът!“