Днес за тебе чета. Из Фейсбука.
Информация и коментари.
Веничка на челото ми чука,
а в сърцето ми почва да пáри.
Толкова пъти за тебе съм мислил…
Толкова нощи без дъх те сънувах…
С твоите пóмисли, святи и чисти,
в твоите стъпки свободни пътувах.
Ти все мълчеше. Из тишината
само долавях мислите твои.
За себежертвата и свободата
И за това, че съдбата завои
най-неочаквано може да прави.
И колко е важно да сме готови
в ум и сърце. Със десници корави.
За да свалим страхове и окови.
Иначе дълго ще си роби стоим.
А сме ний древни, а сме достойни,
и имаме още ний път да вървим
низ годините бъдни безбройни…
Дълго мълча. В тишината накрая
гласът ти спокоен едва долових:
Даже без мен, възродете България –
в мисъл и дело, във образ и стих!
А аз ще съм с вас. През всички години.
Но вие ще сеете в нови градини!
Румен Сейреков
Бъдете първият коментирал "Васил Левски"