Децата и компютърните технологии: „За” или „Против”

Асен Величков

Колко време е ползотворно и безопасно да прекарват малките деца пред екрана? Трябва ли хлапетата въобще да имат досег с технологиите? Този дебат не е спирал през десетилетията и последната вълна на АйПад и социалните медии отново го възроди.

Опитът на д-р Лари Росен като психолог-изследовател и компютърен учител му е позволил да види както позитивните, така и негативните ефекти от употребата на технологии при младите умове. Росен е професор по психология и автор на „Свързани: Да разберем iПоколението и начина, по който то учи”. Според него нововъведения като социалните медии са пулсации на развитието на въпросното „iПоколение”. „Социалната мрежа им помага да открият кои са, да намерят своето място в света, като в тази среда те могат да упражняват живота по безвреден начин”, казва Росен за младежите, които общуват със своите връстници чрез социални платформи като Фейсбук. Въпреки че е защитник на въвеждането на технологии в отглеждането на съвременните деца, Росен подчертава, че съществува и реалната опасност от прекаляването. Много родители вярват, че се справят прекрасно, когато детето им тихо играе на видео игри по цял ден в стаята си. „Но това дете ще загуби уменията си да общува”, твърди той и напомня, че най-важното е технологиите да бъдат „подбрани правилно”.

Но в един по-добър свят технологии за деца въобще не би трябвало да бъдат подбирани, смята терапевтът по детските игри и занимания Крис Роуан. Тя е автор на „Виртуалното дете: Ужасяващата истина за това, което технологиите причиняват на децата”. Роуан споделя виждането, че технологиите трайно променят формиранането на мозъка при децата, и то не в добра посока. Според проучаване на Фондация Кайзер от 2009 г. децата на възраст между 8 и 18 години са ангажирани с дигиталните медии средно по 7,5 часа дневно. В същото време Американската академия на педиатрите препоръчва не повече от 1-2 часа на ден пред екрана. Роуан добавя: „В технологиите няма абсолютно нищо, което да е полезно за детето. Времето, прекарано с или пред някакво устройство, е пагубно за развитието му”. Тя цитира проучванията на д-р Гари Смол, директор на Центъра за изследване на паметта и остаряването, които показват, че детският мозък, и по-специално предният лоб, се развива различно от този на техните родители поради употребата на технологии. „Младите неукрепнали мозъци развиват преки пътища за достъп до информация, а тези преки пътища представляват създаване на нови невронни пътеки”, пише Смол в новата си книга „iМозък: Да преживеем измененията на модерния ум”.

Роуан се позовава на изследване, което показва, че прекомерната употреба на технологии не само променя химията на мозъка, но също повишава вероятността от развиването на ментални заболявания при децата. Човешката връзка, контактът с очи и диалогът са от първостепенно значение, а устройствата силно намаляват възможността за тях, посочва Роуан. В резултат терапевти и медици отчитат увеличение на случаите на депресия, безпокойство, синдром на дефицит на вниманието и хиперактивност.

Въпреки че мненията им като цяло се различават, Росен и Роуан са съгласни по някои въпроси. И двамата споделят изводите от скорошно проучване, които показват, че повишената употреба на социални мрежи като Фейсбук може да доведе до подтискане способността за съчувствие при младежите и следователно – до засилване на нарцисизма. Росен смята, че това не е грешка на самата платформа, а на начина, по който я използваме. „Да бъдеш нарцистичен става лесно. Можеш да напишеш каквото си поискаш, но няма да видиш разплаканото лице на човека отсреща.” Освен това никой от двамата учени не вярва, че е нужно тотално изключване от технологиите – това дори може да се окаже опасно. Роуан цитира трагичния случай на младежа от Охайо, САЩ, който убива майка си, след като родителите му отнемат видео играта Halo 3.

Какви мерки могат да вземат родителите?

1. Да изнесат телевизора от стаята на детето си: Изследването на Фондация Кайзер показва, че 30% от децата на възраст между 0 и 3 и 71% от децата на възраст между 8 и 18 години имат телевизор в стаята си. И Росен, и Роуан съветват родителите да направят това. По този начин те могат както да контролират вида медийно съдържание, което децата им приемат, така и да ограничат времето на употребата му.

2. Да споделят и обсъждат с децата общуването с технологиите: Росен препоръчва родителите и децата да използват интернета, АйПада или телевизора заедно – той им предлага да играят съвместно на видео игри и да проверяват профилите си в социалните мрежи.

3. Да подбират технологиите според възрастта: Росен твърди, че най-малките деца реагират най-добре на тъч-скрийн технологиите и че по този начин те развиват способността да учат чрез осезание. Децата в ранно-училищна и пред-тийнеджърска възраст използват видео игрите, за да развиват уменията си да вземат решения. За по-големите деца в пред-тийнейджърска възраст употребата на мобилни телефони се отразява положително на способността им да комуникират. И накрая – въпреки противоречивите мнения, Росен твърди, че платформите като Фейсбук подобряват комуникацията между подрастващите.

4. Да въведат принципа на „свещеното време”: Роуан подкрепя схемата „един час дневно, един ден седмично, една седмица годишно”, в която и деца, и родители тотално се отказват от технологиите. Роуан предупреждава, че това може да се окаже едно малко предизвикателство: „За някои семейства е страшно. Те не знаят как да си говорят. Не знаят какво да си кажат.”

5. Да насърчават „здравословните” технологии: Според Роуан устройства като АйПод не влияят на социалното поведение толкова силно, колкото видео игрите и телевизията. Росен обаче не смята, че е лесно да се ограничат някои видове технологии, защото категориите вече са твърде размити. В смартфоните има телевизия, а в таблетите – книги.

Тревогите относно употребата на технологии от деца съществуват много преди ерата на мобилните телефони, дори преди изобретяването на калкулатора. Дали днешните технологии са по-страшни от предишните? Няма съмнение, че децата днес растат и се развиват по-различно от връстниците им преди 15 години, но учените все още не могат с точност да предвидят какви ще бъдат трайните промени в днешното iПоколение.