„Три цвята – синьо, синьо, синьо”

На 10 май 2011 г. в препълнената зала на културен дом „Красно село” в София се състоя премиерата на новата книга на Стефан Иванов.

Бистра Иванова

На синята корица, освен заглавието, има поставени три символа, които маркират важни апсекти от живота на автора – герба на София, логото на СДС-София и логото на ФК „Левски”. Стефан Иванов е кореняк софиянец, общински съветник в Столичния общински съвет в групата на СДС, член на Националния съвет на СДС и на ръководството на Градския съвет на СДС-София, както и заклет левскар. Книгата се явява естествено продължение на личния му блог stefan-ivanov.com, който той списва редовно повече от 4 години и където намират място неговите лични и откровени мнения и есета по различни политически и обществени въпроси.

Книгата бе представена от друг син политик, Александър Йорданов, който започна с това, че е прочел сборника на един дъх и с радост е открил духовно родство с доста по-младия от него Стефан Иванов, тъй като и двамата са от онези „сини”, за които „синьото” е мироглед и път. Според г-н Йорданов има два вида политици – едни оставят писано слово, което свидетелства за намеренията и позициите им, а други – не. Така първите носят своята отговорност пред историята, обществеността и себе си, докато другите удобно „забравят” какво са говорили само преди няколко години, месеци или дни. Уважението безспорно е към първите и затова сборникът „Три цвята – синьо, синьо, синьо” на г-н Иванов заслужава особено внимание – защото тази книга, каза г-н Йорданов, е неговата борба през годините, неговата истина. Той описа автора като „откровен и искрен”, показващ спокойно своето истинско лице в калейдоскопа от текстове с политически, граждански и лични оценки на българското и международното положение.

В епохата на политически коректната реч, отбеляза г-н Йорданов, всички политици сякаш говорят еднакво; не и Стефан Иванов, който има дързостта да нарича нещата с истинските им имена. Това означава, че той не спестява критиката си и към българското общество; той спори със самите граждани, с българското равнодушие, безхаберие и „свиване на душите”. В текста си „Прошка” например пише: „Живеем в дивашко време. По-пестеливите откъм епитети го определят като „предизвикателно”. Следването на ценностите на християнството (прочетени дори и през признамата на съвремието) е нещо твърде далечно за мнозинството хора днес.” Тук Александър Йорданов открито изрази тревогата си от това, че СДС не успява да бъде истинска христиан-демократическа партия със здрави религиозни и морални ценности, които да налага на всички политически и обществени нива.

Темата за Бог често присъства в текстовете на Стефан Иванов, който завършва трето висше образование по Теология. Въпросите за прошката, покаянието и единството той отнася както към обществения, така и към политическия живот. Затова и не може да се примири, че сините не могат да се обединят, да надкрачат себе си и да работят заедно за бъдещето на България. В същото време високият му морал не му позволява да се занимава с „жълтото”, в блога и книгата му няма нищо дребно, подчерта г-н Йорданов и завърши с пожелание към автора да продължава в политиката „със сърце и слово” и да стига до все повече българи, за да не загубим пътя към добрите дни за България.

Авторът изрази благодарността си към присъстващите в препълнената зала бивши и настоящи депутати, министри, общински съветници, журналисти, общественици и симпатизанти на синята идея и сподели с всички своя оптимизъм за бъдещето на българското общество. Тези 22 години, каза г-н Иванов, родиха много чудовища, родиха много проблеми; чалгата в най-широкия смисъл почти победи, българите престанаха да разсъждават и за по-лесно предпочетоха да се носят по течението. „Но в същото време тези 22 години родиха и много достойни хора, които си поставят същите въпроси, които и аз самият”, сподели авторът. И изрази надежда, че елементарните въпроси, получаващи елементари отговори, това дребнотемие, обсебило както медиите, така и институциите, скоро ще бъде изживяно и ще дойде време за истинския политически разговор. „Тази книга не е за хора с комплекси, не е за хора, които не могат да надскочат себе си”, завърши Стефан Иванов.