Когато за пръв път разгръщах „Ерогенна зона“ на Радко Стоянчов, не знаех къде ще ме отведе. Нито как ще ме промени. Не знаех, че смело ще ме хване за ръка и ще ме преведе през граничната бразда на собствената ми мисъл, за да преосмисля едно от най-съкровените понятия – понятието Родина.
Днес в България все по-рядко се срещат такива поети като Радко Стоянчов, които отвъд емоцията на своето поетично чувство, в мерена реч съумяват да излеят цели вселени от концепции. Поети – истински българи по душа, поети социални, проблематично-актуални.
Може би защото залутани в сивото си ежедневие по магистралите на масовата бездуховност, улисани от хиляди проблеми, не успяваме да намерим Пътя – Пътя първом навътре към себе си, Пътя към своя Дом, Пътя към своята Родина.
„Ерогенна зона“ на Радко Стоянчов ни повежда по този Път. Сякаш за да ни спомни на всички нас, отвъд граничната бразда, за общите ни корени и за Родината.
И неусетно тръгваме по Мостът на въздишките.
И нея, Родината, ще я открием в Старият шоп, в Овчарят, Родината е Радостта в зори, Родината е Пътник в нощта, Родината е и Самотността…
За Родината може много и всеки да говори. Мнозина експлоатираха тази тема за свои изгоди – политически, икономически, псевдопатриотически. За Родината е модерно да се говори с надути фрази, с изпразнени от съдържание слова.
Но тя, Родината, не е това…
Защото преди да отвориш за думи уста, трябва като Радко Стоянчов да си осъзнал кой си самият ти и какво е за теб Родината. Трябва белязан за цял живот като него да носиш в душата си топлината на нейното присъствие; да си се скитал, премръзнал безподслонен, ничий, от границата безгранично разделен…
Да си се борил с тази граница като с окови свои, да си изходил смело своята Голгота, да си бил разпъван и духовно да си победил.
Може би едва тогава от теб ще се излее този простичък поетически изказ, който извира от най-дълбоките кътчета на душата на един поет, слят със своя род и Родина.
Защото ако вникнем в стиха на „Ерогенна зона“, ще намерим близостта на поетичния авторов изказ с ясната, блага, лаконична и слънчева реч на дедите ни, тъй непринудено нанизана като бисери в Радко-Стоянчовата поезия.
И този наниз от словата на Духа звучи така:
- „Сватбар ли е,
- един път ябълката цели
- и не повтаря.“
- От „Старият шоп“
- Закърмен с песни на хлопотари,
- обкръжен с плуващи мисли,
- заточен в прегръдките на синора,
- гордо пред стадото стои,
- едвам ли може да го преброи…
- от „Овчар“
- В хладната стая,
- където някога бяха седенките,
- зъзнат две старчески очи
- и в тях
- притаени сълзи
- за радост
- и тъги,
- но първите
- не харчи –
- те чакат нови дни.
- От „Пътник в нощта“
Човек, дори добре да живее, цял живот може да остане чужденец в Родината си. Ние, без да знаем сме такива чужденци. Дори сами за себе си оставаме чужди, когато се лутаме, без да намерим своя Път към Родината и към Дома…
Поезията на Радко Стоянчов ни връща на този Път, за да му останем завинаги верни.
Подари ми
- Подари ми шепа пръст
- от моя роден край –
- да стопля хладния бетон,
- където младостта си заточих,
- а той ми стана дом.
- Подари ми утринна капка роса
- от бяла хризантема,
- що расте по Рудината.
- В спектъра и да видя,
- зелени гори с пой на славей,
- да видя нещо живо! –
- сиви скали,
- дълбоки долини…
- Нагледах се на гори от фабрични
- комини,
- наслушах се тътен на машини –
- търся нещо свидно.
- Подари ми нещо,
- що няма в оковите на бетона.
- Пространство –
- откъснат от многолюдието,
- оставен
- като овчарска колиба
- сред къра.
- Аз не се предавам,
- мечтая за онова, което в изобилие имах,
- а днес го пазя
- в гердана на спомените си
- и търся нещо родно…!
Благодарим ти, Лили, за проникновената оценка!
Сърдечна благодарност на Жаклин и целия екип за прецизността и съпричастието.
За родолюбивата ви работа нека Бог да ви благослови!
Радко и Анета Стоянчови
Читателите на в. „Прелом“ могат да я за-
купят с намаление като я поръчат в редакция-
та на вестника на редакционния ни тел. 0878499259.