174 години от рождението на Апостола на свободата

На 18 юли България отбеляза 174 години от рождението на Васил Иванов Кунчев, наричан Дякона, Игнатий, Джингиби, Левски или Апостолът на свободата, деен участник в Първа и Втора Българска Легия, идеолог и организатор на българската национална революция, основател на Вътрешната революционна организация (ВРО) и на Българския революционен централен комитет (БРЦК).

Левски е един от ония политически мъже, който още приживе с целостта на личността и идеите си, с единството на думите и делата си печели признание, а след героичната си гибел става знаме на всичко чисто, демократично и напредничаво в българското историческо развитие. Създадената и ръководена от него Вътрешна революционна организация е основата, на която стъпват организаторите на Априлското въстание. Това въстание и последвалата Руско-Турска война, довеждат до възстановяване на България на европейската карта.

Наред с националните си измерения, Вътрешната революционна организация е постижение и за европейското национално-революционно и демократическо движение през ХІХ век. Васил Левски е последователен революционер – демократ и борец за „свята и чиста република” и преди всичко за свобода – лична, национална, общочовешка. Той е борец за равноправието между народите, за политически и граждански права на етносите и малцинствата, за демократично устройство на обществото – българското, балканското, общочовешкото. Наред с историческите си заслуги, Левски е неизменен „Апостол на българската свобода” и въплъщение на политическия и нравствен идеал на българина. Поклон!