Уважаеми читатели и съидейници,
Вестник „Прелом” предоставя трибуна на двамата кандидати в предизборното им състезание. Българският демократически форум, воден от съзнанието за необходимостта от единство на десните сили, ще подкрепи избрания на 12 юни 2011 г. кандидат за президент.
РУМЕН ХРИСТОВ
зам. председател на СДС
и кандидат за Президент от СДС
Г-н Христов, кой е компасът на бъдещия президент – човекът, общността или държавата?
И човекът, и общността, и държавата, защото без човек (т.е. без хора) няма общност, няма и държава. Държавата не съществува заради самата себе си – тя е необходима на хората, а държава без общност по-скоро е тоталитарен режим.
Защо е необходим на България президент от десницата?
България има нужда от нов имидж, от промяна на визията си, но този нов имидж може да бъде постигнат с Президент, който гледа с широко отворени очи на Запад. Десният президент няма носталгия по миналото, Десният президент трябва да върне доверието на западните партньори към България, десният президент трябва, образно казано, да сложи отново България на картата на демократична Европа. Страната ни има нужда от десен президент, който да препотвърди цивилизационния ни избор и да работи за по-стабилната интеграция на страната в ЕС.
За успеха на изборите е необходимо обединение на десните избиратели, което не може да бъде постигнато само с договореност между лидерите на политическите формации в дясно. Какво ще бъде Вашето лично послание като кандидат на обединената десница към избирателите?
Многократно съм отстоявал тезата за обединението в дясно. Ние, от автентичната десница, нямаме идеологически различия, може би имаме малки нюанси, които не са пречка за обединението. Дрязгите са по-скоро личностни и те трябва да бъдат преодолени в името на голямата цел – връщането на десницата във властта. Десните сме се доказвали в трудни исторически моменти. Заедно сме успявали да се справим с много по-тежки кризи от сегашната – спомнете си зърнената криза и огромните опашки за хляб, спомнете си хиперинфлацията, спомнете си 5-6 доларовите заплати и пенсии… Убеден съм, че и днес всички заедно ще успеем да върнем автентичната десница в управлението на България, за да продължим реформите, които бяха спряни след нас и да предоставим истинска алтернатива на лошото управление, което се превърна в практика през последното десетилетие. От нас зависи какво ще е бъдещето ни.
Какво е първото нещо, което ще направите, когато влезете в Президентството?
Срещи с вицепрезидента, министър-председателя на България и председателя на парламента за уточняване на бъдещите ни съвместни действия в името на България. Ще се стремя всеки един човек в България да живее по-спокойно, по-нормално и по-достойно. Защото страната ни има потенциал, който може да се разгърне в различни области като туризма, земеделието, образованието. Нуждае се единствено от умели управници с визия, опит и възможности.
Благодарение на сегашния президент, принадлежността му към ДС, енергийната обвързаност с Русия и именно скандалите с посланиците-агенти, във външнополитически аспект България все още създава впечатление на страна, която не може да се освободи от миналото си. Каква е Вашата визия за промяна?
България трябва да скъса с близкото си минало. България трябва да се изгражда и развива като Европейска страна. Затова обаче е много важна и фигурата на президента. Той трябва да извоюва доверието на западните партньори, да извоюва доверието и на големите инвеститори, гарантирайки им трайната ориентация на България към Европейските структури и Европейския съюз.
Прави впечатление, че двайсет години след детронирането на властта на пролетариата, президентската институция продължава да раздава награди и ордени за заслуги на лица, които са се ползвали с облаги и по времето на комунизма. В същото време единични са случаите на израз на почит към тези, които идеологията навремето наричаше „враг на народа”. Например Илия Минев, който е най-дълго престоялият затворник (повече от Нелсън Мадела), беше награден едва 2000 година, и то посмъртно. В този смисъл как гледате на проблема за отговорността на държавата към борците за свобода?
Мнимите борци против фашизма и капитализма няма да бъдат толерирани в никакъв случай, а на шепата оживели страдалци, дръзнали да се опълчат на тоталитарния режим, ще бъде отделено подобаващото отношение и внимание.
Кое спря просперитета на новата българска държава?
Краткото участие на десницата от една страна (година и половина при управлението на кабинета на Филип Димитров и 4-ри години при Иван Костов) не позволи провеждането на необходимите реформи докрай. Към това трябва да добавим и появата на популистки правителства – това на Симеон Сакскобурготски и на Бойко Борисов, както и лошото управление на тройната коалиция.
Много говорихме тези години за демокрация. Изминаха 20 години, оказа се, че някак си не е достатъчна демокрацията. Според вас какви нови ценности са необходими?
Демокрацията е важно завоевание и ние като че ли постигнахме част от нея, но това което не беше постигнато е икономически напредък на страната. България е в криза, българската икономика е в колапс. Малките и средни предприятия изнемогват, а голяма част от тях фалират. Безработицата е висока, доходите са ниски, а младите хора напускат страната. За мен най-голямото предизвикателство пред президента, управляващото мнозинство, правителството на България и опозицията е стабилизиране на икономиката. Няма да се уморя да повтарям, че трябва да се фокусираме върху икономиката, защото без икономика няма просперитет, без развита икономика няма повишаване благосъстоянието на гражданите.
Какво може да направи Президентът за това млади хора да остават в
България и да работят тук, да са активни граждани, да участват в управлението на страната?
Това е най-голямата ми болка и вероятно най-трудната задача. Няма по-лошо от това да си принуден да напуснеш родината си. Прокудените ни деца никога няма да ни го простят. Аз виждам като единствена възможност за тяхното задържане в България създаването на една работеща икономика, която да осигури поминък. Убеден съм, че ако те намерят своята реализация тук, едва ли ще отидат на запад, за да мият чинии и работят като общи работници. Президентът може и трябва да подпомага със своя авторитет, представителност, легитимност и, ако щете, активност дейността на българските правителства в посока развитие на икономиката.
Напоследък национализмът понесе доста критики благодарение на един негов интерпретатор, който се показа готов да жертва и етническия мир за собствените си лични интереси. А за БДФ в национализма няма нищо отрицателно, трябва да имаш съзнание за национален дух, за народ, за Родина или за нещо, което е по-голямо от теб, за просперитета на което си струва да се прави саможертва. Какво е Вашето отношение към национализма?
Умереният национализъм е нещо, от което има нужда и България. Той не поражда етническо напрежение, а отстоява националните интереси и съхранява националния дух и националните традиции. Аз не приемам поведението на лидера на „Атака”, който за някакви 1-2% допълнителна подкрепа залага на карта етническия мир в страната. България е мултиетническа държава, просъществувала векове наред без значителни междуетнически проблеми. Характерната за нас толерантност е качество, с което можем да се гордеем.
Интервюто взе:
АНГЕЛИНА ПРИМОВА
Бъдете първият коментирал "Интервю с Румен Христов"