Комсомолец и колхозничка

„В бричката седеше един господин, не хубавец, но не и с лоша външност – нито много пълен, нито много тънък; не можеше да се каже, че беше стар, ала не беше и твърде млад…”

Ако се хванат с вдигнати ръце, двамата герберски кандидати удивително точно ще наподобяват прочутата скулптура „Работник и колхозничка”, която беше емблема на „Мосфилм”. Само че Росен Плевнелиев по-скоро е млад, възторжен и послушен комсомолски активист, който гледа партийния шеф с влажни от преданост очи и по няколко пъти на ден му повтаря, че е готов да влезе и в огъня заради него.

Какво му е професионалното на експерта Плевнелиев? Да изнасяш строителни работници в Германия с лиценз от правителството на Луканов, подписан от Масларова? Да свършиш работата в бизнеспарка наполовина и немците да ти я довършат? Да допуснеш конкурсите за магистралите да бъдат спечелени на безбожно, незащитимо ниски цени, за да не се плати на подизпълнителите и да се спестят европейски пари? Да обвиниш предишните управници в огромни злоупотреби и да не можеш или да не искаш да ги докажеш?

Когато ченгетата от БСП му спретнаха компромат, че преди четири години (!) някой му бил искал подкуп, а той не подал сигнал, в защита на Плевнелиев се метна пред амбразурата Христо Стоичков. За пореден път ритнитопковецът се набута в политиката. Трагичното при Стоичков е, че славата му на добър футболист не породи у него и най-скромното желание да се възпита, да се образова, да се култивира и очовечи. Винаги е подкрепял силните на деня. Безграничното му его го тика да се предлага и да сервилничи ту на Първанов, ту на царя, а сега – на Б. Борисов. „Модерният” ляв вече се обясни в любов на Петър Стоянов, на Надежда Михайлова, на Д. Луджев, на кого ли не. „Аз ще бъда с таз, която е на власт”, се казваше в песничка на НЛО.

М. Попова е скромна юристка и бивша коректорка, която без писмен текст пред очите си ръси банални сентенции, сякаш постоянно цитира закони и наредби. Двамата с Плевнелиев ту се прегръщат като младоженци пред гражданско, ту се опитват да правят сериозни изявления, с които изглеждат още по-нелепо.

Две години начело на държавата дават възможност за представително изследване и за точен анализ на социалния състав и на управленските похвати на партия ГЕРБ. Според учЕни хора, средностатистическият гербер е провинциален чиновник или дребен бизнесмен, обиколил поне три партии, преди да паркира при Б.Б.: бил е комсомолски активист, малко в БСП, после в СДС и после царист (НДСВ). Комплексар със средно образование и успех от добър 3,50 до мн. добър 5,20. Завършилите висше са прекъсвали по няколко пъти или са учили задочно. Значителен е броят на милиционерите, започнали да „служат” на народа преди 1990 г. Те са преминали през ДС, ВКР в армията или са били дребни риби в МВР. Отсъстват сериозни професионалисти от криминална полиция или от контраразузнаването.

Пета година след създаването си ГЕРБ няма избистрена идеология, политическа програма, ясни цели и идеи. Замества ги с общи приказки за „дясна партия, част от ЕНП” и социална (левичарска) политика на принципа „проба-грешка”. Огромна част от бюджета се харчи за МВР и с просто око се вижда как държавата става все по-полицейска.

Типичният гербаджия е келепирджия. Като Лъчо Мозъка, който след толкова скандали не се побоя да отмъкне още 131 000 лв. и да не ги декларира.

Като Цецо Цв., който придоби „само” 6 апартамента с помощта на тъщата.

Като милиционера Андрей Иванов (председател на СОС), придобил „само” 62 имота по време на прехода.

Трябват ли още примери?

Екип на в-к ПРЕЛОМ