![]() |
Решението за присъединяването на страната ни към Шенгенското пространство ще повлияе на вота на една трета от българите при следващите избори, констатира изследване на Институт „Отворено общество”. Сънародниците ни са на мнение, че членството на България в Шенген ще донесе позитивна промяна за страната, а 43 процента направо заявяват, че въпросът с това членство е лично важен за тях!
ЦИФРИТЕ ГОВОРЯТ
67 процента от българите подкрепят членството на България в Шенген, и само 6 процента са против, се казва в изследването. „Това е практически граждански консенсус”, коментира изпълнителният директор на института Георги Стойчев. Резултатът е изненадващ, като се има предвид, че подкрепата на българите за членството на страната ни в Еврозоната е двойно по-малка. Както и обстоятелството, че едва 34 процента одобряват замяната на българския лев с еврото, а 45 на сто са против.
Затова според Георги Стойчев големият въпрос е как гражданите на България и Румъния ще възприемат сегашното решение на ЕС „за практическото отлагане на членството”. Дали то ще даде тласък към позитивна вътрешна промяна и за стимулиране на реформите?
НАДЕЖДИ И ОПАСЕНИЯ
Вътрешният министър Цветан Цветанов и румънският му колега Константин Траян Игаш се надяват през септември България и Румъния да получат конкретна дата за присъединяването на страните към Шенген. Цветанов подчертава, че се наложило срокът за усвояване на европарите за присъединяването да бъде удължен до края на март 2010 г., и така те са усвоени на 100 процента. „Надявам се, че юнският доклад ще даде позитивният тласък”, казва той. Едно от нещата, които пречат, според Цветанов е, че у нас на преден план стоят чисто политическите послания, свързани с предстоящите президентски и местни избори, което показва „липсата на национален консенсус” по основни приоритети на България.
Във външен план затруднението е свързано с това, че днес Европа е доста по-различна от преди няколко години. Ситуацията в момента води до ограничаване на миграционния поток от Северна Африка и страните от Общността са чувствителни за вземане на решение по въпроса за Шенген. Въпреки това в решението си от миналата седмица Съветът на министрите на вътрешните работи признаха, че България и Румъния са покрили критериите и са достатъчно подготвени. Макар че все още Франция, Германия, Финландия, Швеция, Холандия, Белгия и Дания са против влизането на страната ни в Шенген.
С въвеждането на шенгенската информационна система България е регистрирала над 4000 лица, които не трябва да бъдат допуснати в Шенгенскто пространство. Тъй като все още не сме негови членове обаче, ние не можем да ги спрем.
ИМИГРАНТСКА ВЪЛНА
Приемането на България в Шенген може да доведе до нови рискове свързани с имигрантите, смята Тихомир Безлов от Центъра за изследване на демокрацията. По думите му влизането в Шенгенската зона със сигурност ще увеличи натиска от имигранти у нас, тъй като част от потока към Гърция може да се прехвърли към страната ни. А в България все още взаимодействието между митниците и полицията не е добро, се казва в проучване на Центъра за изследване на демокрацията в 12 държави.
Според данните водещите в ЕС страни по институционално взаимодействие са Швеция, Финландия, Германия и Великобритания. У нас реален успех се забелязва най-вече при мобилните групи.
Министърът на вътрешните работи Цветан Цветанов признава за съществуващите в България проблеми във взаимодействието между институциите, наслагвани с годините. Но има и успешни акции срещу контрабандата и трафика на наркотици, в партньорство с чуждите служби. Правителството ще обсъжда възможността за въвеждане на дознанието в работата на митническите служители.
Бъдете първият коментирал "Ще наклони ли Шенген везните на изборите?"