Д-p Илко Семерджиев за болестите на българската здравна система

Г-н Семерджиев, какво донесе и какво отнесе 2012 г. в сферата на българското здравеопазване?

 

Изминалата година не беше добра за българското здравеопазване. Случиха се много конфликти в здравната система, но в интерес на истината трябва да кажем, че техният генезис не се корени толкова в персоналните особености на участниците в конфликтите, колкото в хаоса, който цари в системата и на липсата на управление от страна на отговорните институции – Министерски съвет, МЗ и НЗОК. Очакваните реформи не се състояха, а дезинтеграцията и връщането на административни практики от времето на тоталитаризма поставиха и пациенти, и лекари в деликатни ситуации, които ежедневно бяха изнасяни в медиите. С две думи, през 2012 г. ГЕРБ донесоха нов здравен министър, който не можа да отнесе в миналото предизвиканите хаос и конфликти в системата. Логично и Българския лекарски съюз отказа да подпише Националния рамков договор за 2013 г., което я обрича на още по-кризисни ситуации.

 

Бихте ли описал състоянието на здравеопазването през изминалата година на медицински език?

 

Може би най-подходяща ще е диагнозата: „обсесивно-компулсивно разстройство“.

 

„Нова година – нов късмет“, казва поговорката. Имаме ли нужда от него в сферата на здравеопазването през 2013 г., или няма да е въпрос на късмет, а на бюджет?

 

На късмет се надяват само тези, които не могат да си свършат добре работата и подсъзнателно разчитат на „чудо“, което да ги избави от отговорността. Дори добър бюджет не може да спаси тези, които не могат да го управляват и да постигат резултати. Видяхме, че през 2012 г. с над 3 млрд лв публични средства здравеопазването отбеляза най-лош резултат през последните 15 години, така че нека бъдем точни – парите са добро средство, но не са гаранция, че целите ще бъдат постигнати.

 

Само парите ли всъщност са проблемът на здравеопазването в България? Наскоро дори ресорната министърка призна, че секторът е нереформиран. Защо го подминаха реформите?

 

Точно защото ресорните министри се ослушваха, а техният председател се задоволяваше само с наказателни смени. Министри обаче, особено на здравеопазването, не растат по великотърновските кръстовища или в артилерийските складове на ГЕРБ.

 

Дясна или лява е политиката на ГЕРБ в областта на здравеопазването? И какво означава това?

 

ГЕРБ направиха ляв завой, въпреки че даваха десен мигач. Това ме кара да мисля, че само намигнаха на избирателя, но направиха единственото, което им е известно – реставрираха фалиралия модел „Семашко“ от времето преди 1989 г., а това означава няколко неща – държавата отново се превърна в обект и субект на здравеопазването, а лекарите и пациентите само и пречат. Поради това парите, въпреки че са от здравни вноски, бяха присвоени от фиска с оправданието, че не можело да се финансира нереформиран сектор. Като че ли очакват извънземните да дойдат и да свършат работата, която са обещавали предизборно и от която са се отметнали следизборно. За пациентите това означава по-малко и по-некачествена медицинска помощ, а за лекарите – по-малко пари и фалит за по-малките структури, както се случи с около 30 общински болници.

 

Какво да очакваме през следващата 2013 г., която е и изборна?

 

Точно заради изборната 2013 г. очаквам ГЕРБ да си плати сметката за разрушеното здравеопазване. А на здравната система пожелавам да си намери онези политици, които стоят зад обещанията си и имат необходимата компетентност да си свършат работата.

Интервюто взе Дафинка Добрева

 

ПОСЛЕДНИЯТ ДЕН НА ЗДРАВНОТО ОСИГУРЯВАНЕ В БЪЛГАРИЯ

Декларация на д-р Илко Семерджиев

От новата 2013 година данъците и осигуровките вече ще се плащат по една сметка, без кодове за вид плащане, без изрично уточняване на вида на плащането, основание за плащане и т. н. Плащанията ще се разпределят автоматично в зависимост от датата на плащане на задълженията, отразени в индивидуалната данъчно-осигурителна сметка на всеки клиент – физическо или юридическо лице. Някой може да си помисли, че това е механизъм за намаляване на бюрокрацията, улеснение за фирми и самоосигуряващи се лица, но е така само на пръв поглед. Както и демокрацията в България е само на пръв поглед – видимост, зад която се крият леви капиталисти и откровени комунисти, овладели механизмите на политическата мимикрия. При положение, че комунистическия режим е признат за престъпен, излишно е да споменавам, че в такава конфигурация политическото устройство у нас не е демократично, а във висока степен мафиотизирано, при това устойчиво – защото притежава държавата.

Много стъпки във времето бяха направени, за да се унищожи здравното осигуряване в България, но днес сме свидетели на последната и от утре то ще фигурира в публичното пространство само номинално, без да изпълнява функциите си, такива каквито те са по дефиниция. А каква е тази дефиниция?

На първо място здравното осигуряване е взаимоспомагателно, между съзнателно живеещи граждани, които са наясно, че не винаги ще бъдат здрави и желаят да си помогнат за времената, когато ще им се наложи да плащат скъпо за здраве. Желаят също така да помогнат на възрастните си родители, както и на децата си, защото те нямат доходи – това е цивилизованото общество, то не оставя ближния да се гърчи болен на улицата, защото животът е по-ценен от всяка ценност и се нуждае от защита и милосърдие. Това е и втората здравноосигурителна характеристика – солидарността между хората, но тя не може да бъде 100%, защото тогава се превръща в злоупотреба. Тази солидарност обикновено има някакъв мащаб и в България той е определен на 8%, колкото е задължителната здравна вноска. Третата характеристика е отговорността – не може да отказваш да плащаш тези 8%, а да искаш да ползваш услугите. Авантаджийството не се приема, а доколкото има социално слаби или бедни – грижа за тях поемат социалните мрежи или държавата по регламент. Четвъртата характеристика, огледална на отговорността е свободата – свободата сам да определиш мащаба на солидарността, която си готов да плащаш, сам да избереш здравноосигурителния фонд, на който да платиш и сам да избереш лекаря или лечебното заведение, на които ще повериш здравето си. Петата и ще спра до тук, защото са много но тези пет са най-важните, е самоуправлението на здравноосигурителната институция, защото тя трябва да е подчинена на решенията на осигурените, а не на политиците – на тях им стигат контрола и регулациите.

Какво направиха от 2001 г. насам НДСВ, БСП, ДПС и сега ГЕРБ:

1. Одържавиха НЗОК и я подчиниха политически – сега управлението на здравното осигуряване е партийно-политическо и гледа към началниците във властта, които го назначават, а не към осигурените – тези, които дават парите и са истинският работодател;

2. Унищожиха със закон доброволното здравно осигуряване, което във времето щеше да се превърне в конкуренция на НЗОК и да осигури свободата на избора на здравноосигурителен фонд; 3. През последните 3 години експроприираха над 2 млрд.лв. от резерва на Касата, с което нарушиха принципа парите за здраве да отиват само за здраве и така демотивираха хората и фирмите да бъдат коректни платци, щом като парите им не се използват по предназначение;

4. Лимитираха свободния избор на пациента поради липса на пари;

5. Въведоха фиксирано бюджетиране към лечебните заведения, с което унищожиха конкуренцията между тях в битката за доверието на пациента и така започнаха измамите с химикалката.;

6. Прехвърлиха от МЗ на НЗОК множество услуги, които държавата дължи на неосигурените и ОТ УТРЕ:

7. Вноските на осигурените ще започнат да се преразпределят за покриване на други данъчни плащания.

На това не се казва отказ от здравно осигуряване, това вече е отказ от организирано здравеопазване, последиците от които ще бъдат такива, каквито са последиците и за държавата ни, когато гражданите й се отказват от гражданско поведение, което единствено може да гарантира демокрацията.

Всъщност всичко описано до тук представлява отказ от здрав разум.

31.12.2012 г.