Муравей Радев за кризите и финансовата 2012 г.

Г-н Радев, 2012 г. си отиде, но икономическата криза все още е неканена наша гостенка. Ние ли не успяхме да я посрещнем подготвени, или тя се заинати да остане?

 

Действително България продължава да е в криза. Продължителна и много изтощителна. Вярно е, че се заинати. При това и в света, и още повече в Европа. Но за това са виновни лидерите и правителствата на водещите икономики, които не приеха и не приложиха своевременно и адекватно необходимите мерки за ограничаване и постепенно премахване на причините за кризата. Все още основното им внимание е насочено към смекчаване на последиците от нея вместо към причините, които я породиха, поради което сме заплашени от втора кризисна вълна.

Колкото до нас – от една страна, посрещнахме кризата неподготвени. Спомняте си, че правителството на Тройната коалиция до последния ден на управлението си отричаше, че страната навлиза в криза и не предприе никакви  предпазни мерки. От друга страна – следващото правителство вместо да изработи и приложи реална антикризисна програма, се задоволи само да говори за нея. Пусна цялата пара само в свирката, а действията му, доколкото ги имаше, в по-голямата си част имаха прокризисен вместо антикризисен ефект.

 

Къде, според Вас, се коренят най-големите проблеми, пред които се изправиха през 2012 г. българската икономика и финанси? Вие бяхте финансов министър по време на предишната още по-унищожителна криза от 1997–1998 г. Какво направихте тогава и какво би трябвало, според Вас, да направят днешните управляващи, за да преодолеят кризата?

 

Многобройни са проблемите пред българската икономика и финанси. Изброяването и анализирането им може да бъде предмет на цял научен труд. Но пак казвам – тези проблеми са следствия. Причините за тях са външни – състоянието и развитието на Европейската икономика най-вече, и вътрешни – действията и/или бездействията на българското правителство.

На въпроса как може да се преодолее кризата бих отговорил – с разум, компетентност и решителност. Като финансов министър изживях подобна криза през 1997–1998 г. Тогава нашето правителство наследи една катастрофирала държава. Съсипана от хиперинфлация, с банкрутирала банкова система и рухнала икономика. Какво направихме? Няколко простички, но много важни неща: въведохме желязна финансова дисциплина; стартирахме реални пазарни реформи в целия спектър на обществено-икономическия живот и най-вече в тежките бюджетни сфери, които поглъщаха огромен обществен ресурс. Дълбоки и болезнени, но крайно необходими реформи, които за съжаление в по-голямата си част бяха стопирани от Симеон Сакскобургготски след идването му на власт. Изпълнихме две споразумения с Международния валутен фонд и Световната банка – програми с тежки, но жизнено важни действия за страната.

По този начин само за няколко години излязохме от кризата, върнахме загубеното доверие към България, постигнахме завидна финансова стабилност и поставихме началото на висок и устойчив икономически растеж.

Каква е картинката в страната днес? За жалост държавата е обрасла отново с тежки, тромави, дълбоко нереформирани бюджетни системи. Здравеопазване, образование, публична администрация. Приличат на огромни гъби, вечно сухи. Колкото и пари да налееш в тях, те пак остават сухи и искат още. При това на изхода произвеждат все по-лош продукт.

Добре известно е, че естественият, реален двигател за изход от кризата е бизнесът. Но и в тази посока действията на правителството не са адекватни. Липсват задължителните мерки за стимулиране на икономическото оживление. Нещо повече, отношението на държавата към бизнеса продължава да бъде като към непочтен данъкоплатец.

В крайна сметка, ако управляващите искат да минимизират щетите от кризата, трябва да извършат реформите в бюджетната сфера и да стимулират, а не да пречат на бизнеса да си върши работата.

 

От позицията си на успешен финансов министър в дясно правителство, как преценявате политиката на ГЕРБ – като лява или като дясна и защо?

 

ГЕРБ не е нито дясна, нито лява партия. Тя е лидерска партия от подчертано изразен тип. Затова действията и са ту леви, ту десни според прищевките на лидера. И са подчинени предимно на неустоимото желание да се хареса, ако може, на всички избиратели. Проблемът на лидерската партия е, че тя няма социална база и животът и обикновено продължава до падането на лидера. Така беше с Бизнес блока на Жорж Ганчев, с НДСВ на Симеон Сакскобургготски, така вероятно ще бъде и с ГЕРБ на Бойко Борисов.

 

Какво да очакваме през 2013 г., която е и изборна?

 

2013 г. за жалост едва ли ще бъде по-добра от 2012 г. Управляващите през последните три и половина години се плъзгаха по пътя на най-малкото съпротивление и не направиха необходимите реформи, за да смекчат пораженията от кризата. Действията, които трябва да се предприемат, са болезнени и непопулярни, затова е наивно да очакваме ГЕРБ да ги направи в последната си, при това предизборна, година. Затова икономиката ще продължи да стагнира, предприятията ще продължат да фалират, безработицата ще расте, а жизненият стандарт ще спада. За съжаление, констатацията, че всеки народ заслужава управляващите си, защото сам си ги избира, важи в пълна сила и за нас. Удивявам се на лекотата, с която голяма част от българите позволяват на откровени политически шмекери да ги манипулират преди избори. Наивността, че поредният „месия“ ще ги оправи, като забравят, че безплатен обяд няма. След което наказват провинилия се месия с протестен вот и търсят следващия, вместо да използват главите си по предназначение. И точно тук виждам мястото и ролята на сериозните политически сили – да се опитат да променят този манталитет. Да накарат хората да повярват в себе си и да разберат, че от тях зависи всичко. Не от „месията“. От тях и от техния разумен, осъзнат и верен избор.

 

 

 

Интервюто взе Ива Христова