Днес отново са ни нужни будители

Снежана Бесарабова

За Ден на народните будители е избран 1 ноември – денят на монаха-светец Иоан Рилски, Покровителят на българския народ. Монах, който не отрича социалността, а се моли и дава своя принос България да бъде бранена и отстоявана. Когато цар Петър му носи дарове – злато и плодове, той взема само плодовете и съветва държавника със златото да се въоръжи, защото Византия може да нападне.

Наименованието будителство идва от „будене”, „събуждане”, т.е. извикване на духовни сили за надмогване на ежедневието и скръбта от съдбата за едно по-висше съзнание. В национален план будителството е пробуждане на един народ и връщане на историческото му самочувствие в името на свободата и просперитета.

Явлението будителство е чисто българско. Самородно и уникално, българското будителство не е Ренесанс, който връща чужди и минали култури, а събуждане на сили в себе си с идея за бъдеще. Това е силата на въображението, волята и вярата, с които Аспарух отстоява земя и държава, Борис I кръщава в новото християнство, Климент Охридски извайва от глаголицата самобитната българска азбука, а Симеон прави книжовни школи.

Будителството се разгръща с особена сила през националното ни Възраждане, за да върне със зова на Паисий „О, неразумний!” истината, че никога не трябва да забравяме какви царе, патриарси и държавници сме имали. Но още по-важното е, че този повик ни връща възможността да имаме отново величие. А как да бъде извоювано величие в тъмата на едно робство?

Апелът на Паисий, на знайни и незнайни будители, извиква нашите килийни учители и свещеници да проповядват слово и знание, да закипи духовен живот. Но българските просветници имат прозрението, че знанието и вярата им трябва да обслужат меча на свободата. Така монаси и църковници стават бунтовници. Нацията ни се пробужда, без да има своя църква или държава, в единство, което толкова ни липсва днес, когато си мислим, че сме свободни. Как успяха само няколко десетилетия на комунизъм да ни лишат до такава степен от самосъзнание, че още да се изживяваме в непълноценност, да не вярваме и да не знаем, че можем?!

Българите са били под робство, но не и роби, защото духът им е бил обречен на свободата. Затова поставят своя „църковен въпрос” пред Османската имтерия и отстояват църковната си независимост – т.нар. Български Великден – нещо невиждано в света. Ненадминатият държавник Раковски създава Легията, а дяконът Левски напуска манастира и с Евангелие и меч кръстосва поробена България, за да създаде 200 революционни комитета. Какъв неподражаем пример дава той пред революционерите на други народи!

Можем ли да се поучим от нашите възрожденци днес, в тревожното ни време, когато духът ни, затворник в клетка на страх за оцеляване, търси своите спасители? Творците на националното ни съзнание, на самобитната ни култура, която сме давали на света, ни зоват – къде са борците на новата история? Къде са създателите на бъдещия ни живот, свободен от предразсъдъци и изхабени идеологии?

Европа и целият свят се клатушкат в социални спазми. Липсват смели държавници, които да правят реформи и отстояват предизвикателствата на времето. Все по-очевидна става необходимостта от нови пътища и нови будители! А България има духовни сили да ражда идеи, както е правила и преди. Сега може да сме „най-бедната страна-членка на Европейския съюз”, но в бъдеще ще осъществим творческото си призвание!

Честит празник на българското будителство!