Левски – безподобният дух

Когато се споменават великите ни българи, грандиозните ни личности се стои на нозе, но когато се мълви за най-свидното чедо на майка България – за него, за Васил Иванов Кунчев, за Дякона, за Левски, се коленичи! Коленичи се в дълбок поклон и всеродова почит, съзнали величието на делото и саможертвата му. Целият културен свет отдавна знае, че сме били, сме, и ще бъдем народ богат на духовно извисени люде, ставали велики личности, всеки в своето време, всеки със своето предопределено предназначение за съдбовна мисия. И съвсем ясно става, че независимо от времето, пряко времето, той – водителят, бунтовното сърце Левски, е реалност – по-реална и по-жива от самата реалност…

Неизбежно и неизменно и неизмеримо актуален, съвременен, необходим да буди, да разбужда свяст, да вдига на бунт срещу застоя, пресякъл като светла комета мрачните простори на вековен мрак, той освети душите и сърцата на братята си българи, на всички там… под игото. Вдъхва им кураж, вдъхва им сила, вдъхва им вяра и жажда за свободно Отечество. Защото така, както в сърцата на 7 500-те наши герои на Шипка, спасили и войната, и България, и царя дори, е била втъкана родовата ни хилядилетна мощ, така и той – Левски – в своята историческа мисия, е носен на крилете на вечния ни стремеж в идеята за свобода!

Такъв величав и безподобен дух не се явява от нищото, не върви сам през времето. Негови са думите: „Времето е в нас и ние сме във времето”. Левски не броди сам през времето, защото в сърцето си, на раменете си, в духовното си огърлие той носи духовното величие на България! И не епизодичното величие на забравени от историята племена, а онази легендарна мощ, наченала се още от онзи наш предтеча – Авитохол, чието име в превод означава „дете на сърна”.

Левски е клонче от як корен стовековен, от който са филизили безброй наши сънародници и из Азия, и из междуречието, и из Европа, и из гдето очите и мислите ни отнесат. Филизи от корена на народа на Небето – Бог, на Тангра, клончета от народа на Слънцето. Е това всичкото е стояло до и вътре в този непокорен и бунтовен дух, изрекъл: „Не ща да бъда ни сега, ни някога някому роб!” и още: „Ако изгубя, губя само мене си! Ако спечеля, печели цел народ!”, „Сам съм! – други няма”. Каква камбана е ударила, какво е отгърмяла душата му, какво е отгласил духът му, та до днес ни разтърсват из недрата ни тези му слова, ония слова, от които: „Тайно и полека за тия три годин народът порасте на неколко века”. И колко са верни думите на гениалния будител:

„Да бъдеш буден, когато измамен светът заспива,

да бъдеш смел, когато овластен страхът тронува,

да бъдеш силен, когато невежеството се надсмива…”

Всичко това е свързано в съдбовна планетна верига, но верига не оробяваща, а възвисяваща, вдигаща нагоре. И Левски, Апостолът на свободата ни, е един от тези, които я укрепват и я превръщат в духовното ни кундалини, в онази сила и енергия, която ни изправя като феникс отново и отново, след всяко съдбовно изпитание без значение колко трае то. А това е онази воля за бъдност, която от изпитанията, от болката и страданията прави развитие. Прави това, което всички, опитвали се да ни затрият, с почуда са ни завиждали че сме, че устояваме, а те – техните сенки бавно и безвъзвратно чезнели в мрака на историята. И как няма да стане тесен манастирът за душата му? Че кой зидан храм би побрал този повилнял и огнен дух, този вулкан, тази взривила се воля? Този предопределен човек с орендата на водител, защото в главоломния му замах е напирала онази мощ, раздвижила пластовете на цяла империя!

Съвсем ясно и открито на целия свят бе дадено да се разбере, че нито Византия, нито турската инвазия са обърнали българите в роби. Те само са натягали онези тетива на родовия ни духовен лък, чиито стрели са ги изпратили отдавна в небитието на историята – България е надживяла поне 10 евро-азиатски и световни империи! И защото „роб” значи „вещ”. Но е истина, най-истинската от всички истини, че ние, българите, през всичките си хилядилетия сме били вещи, много и многостранно – вещи, че как иначе 10 Българии из Евразия? Че как иначе даваме модела за държавност? Че как иначе математиците и астрономите ни правят календара от най-точните? Вещи по потенциал и можене, но никога роби. Така е било и така ще бъде.

Тая велика родова люлка е люляла безсмъртните чеда на България, пък и нашите канове ювиги, и царе, и патриарси. Ето каква майка е дала живот на този духовен благородник, на този аристократ на духа – Левски, посмял и изговорил слова, като заклинание:

„Братя, свободата нас чака, лежи на наште рамене, защото всеки дошел от вън да ни освобождава, ще иска да ни покорява отново!” Изрекъл го е, и хич не го е било еня, що ще рекат партийните секретари и ОФ активистите. И така, както Иисус Христос горе на Голгота превърна позорния кръст в символ на човешкото величие – с величието на саможертвата си, Левски превърна позорното бесило в светиня! Каква среща, какви личности, орисани да са безсмъртни, всечовешки. Единият с идеята и учението за всечовешката любов и с призива: „Обичай врага си”, другият, прозрял идеята за бунта, на неподчинението на волята на потисника. Всеки в своето време, всеки с предопределеното си предназначение за планетна мисия.