Какво се случва с медиите в България след 22 години демокрация? На какво се дължи загрижеността, която проявяват напоследък различни международни неправителствени организации, европейски и американски институции?
От гледна точка на развитието на медиите първото десетилетие на прехода премина под знака на контрол от страна на управляващите, партийни назначения по върховете, цензура и пропаганда. За второто десетилетие беше характерна появата на много нови медии, частни телевизии и радиа, външни инвеститори, повишаване на професионализма и като цяло относителен възход и свобода на словото. Третото десетилетие за съжаление не започва добре – системна концентрация на собствеността, монопол в разпространението при печатните и рекламата при електронните медии, изкривяване на пазара и липса на плурализъм. И данните в докладите на международните организации, и анализаторите говорят за цялостен упадък на медийната среда. Днес той е свързан не толкова с директен контрол и цензура, колкото с индиректно икономическо влияние и автоцензура. Един от механизмите за това е през средствата за публичност, предвидени по европейските програми, които в години на криза се оказват основен финансов източник за медиите. Логично е те да се въздържат от критика на политиките на отделните министерства, които управляват въпросните програми и отговарят за разпределението на тези средства, както и на правителството като цяло. И те го правят, особено големите, особено две от телевизиите, чиято редакционна политика е очевидно сляпа за недостатъците на управлението. Подобни процеси вредят изключително много на пазара и в крайна сметка пречат на развитието на демокрацията.
Как могат да се решат тези проблеми?
Според мен е крайно време обществото да разбере, че проблемите в медиите не са съсловни, не са затворени само в сектора. Медиите, освен че са търговски дружества, са натоварени с допълнителната и много специфична функция да бъдат мост между управлявани и управляващи, да контролират и информират, при това спазвайки определени професионални и етични стандарти. Те са част от демократичния механизъм на управление и неслучайно са наричани “четвърта власт” и “куче-пазач”. Ако медиите служат на политически или корпоративни, а не на обществени интереси, ако се залисват с подхвърлени пържоли, няма да усетят кога демокрацията ни е била отмъкната през задния двор. Нашата демокрация! И това би трябвало силно да ни тревожи.
Може ли професионалната общност да се справи сама, каква е ролята на държавата и необходима ли е намеса на външни фактори от ЕС?
По всичко изглежда, че настоящият модел удовлетворява интересите както на повечето медийни собственици и издатели, така и на управляващите – не само на сегашните, но и на предишните, а вероятно и на следващите. Засегнат е интересът преди всичко на гражданското общество и, доколкото го има, то трябва да реагира и да го отстоява. Гражданската организация, в която работя, е част от неформална коалиция от над 100 медии, НПО и граждани, обединени от идеята за единно европейско законодателство в областта на медийната собственост и медийния плурализъм. Изпратили сме мотивирано предложение до Европейската комисия с настояване да изготви Директива за медиен плурализъм. Предстои да организираме кампания в цяла Европа, вкл. и в България, за набиране на подкрепа за това предложение – според процедурата на ЕК са необходими над 1 млн. онлайн подписа от над 7 страни членки. И трябва да ви кажа, че тази инициатива се радва на голям интерес още преди да е стартирала официално, което ще се случи в края на м. октомври. Значителен брой независими медии, журналисти и граждански организации вече изразиха подкрепата си. Чест прави на д-р Андрей Ковачев, който е депутат от ЕНП в Европейския парламент, че единствен от българските евродепутати открито застана зад нас и изрази готовност да подпомогне инициативата. Така че заедно с всички наши партньори ще се обърнем към гражданите и ще се опитаме да им обясним защо трябва да има плурализъм, защо истинската, качествената журналистика е важна за тях.
А защо е важна?
Както каза заместник-председателят на ЕК Нели Крус при неотдавнашното си знаково посещение в България: “Журналистиката заслужава уважение, защото без нея няма демокрация”.
