ГРАЖДАНСКА СЪОТГОВОРНОСТ: що е то и има ли почва у нас

Дани Чакалова

Повод за размисъл и съпоставки стана тазгодишният юбилей на 50 СОУ в кв. Драгалевци, чийто патрон е Васил Левски. Преди 180 години жителите на селото са учредили школо за децата си, на което са дарили 220 дка земя. При положение, че всяко домакинство притежава едва между 50 и 70 дка, а най-заможният род на Даневи – 180 дка, училището става най-имотният стопанин.

[singlepic id=16 w=400 h= float=]

Каква далновидност, чувство за гражданско съзнание и съотговорност са проявили тези българи, за да осигурят на това свое начинание бъдеще, независимо от външни фактори. Колко от днешните българи могат да застанат редом с тях?

С това в никакъв случай не искам да виня нашите съвременници. Те са продукт на съдбовните превратности в историческото ни развитие, които след 1944 г. в продължение на 45 години ги заставиха да живеят в тоталитарен строй, иззел всичките им права. Този строй като хегемон се нагърби с разрешаването на всички проблеми, а остави на хората само задължението да слушат и да се подчиняват. Те нямаха право на движение извън него, нито на самостоятелно мислене, а още по-малко им се полагаше да вземат някакви решения. В резултат на това се отучиха и да носят отговорност за всичко, което ставаше в държавата ни.

Внезапният крах на системата завари всички ни неподготвени. Оказа се, че въпреки огромните усилия да тичаме, сме далеч от заветното, обещано благоденствие, и то поради сгрешената посока на нашите усилия и жертви. Разнопосочните сигнали в мъглата през следващите двадесет години утежниха допълнително положението.

Народонаселението се разслои. В материално отношение то представлява шепа много богати и огромно мнозинство, живеещо около прага на бедността. В духовната сфера на българите се открояват:

а) граждани с абсолютно задължителните характеристики на просветено гражданско съзнание и чувство за гражданска съотговорност (пожелателно, по-скоро);

б) поданици с доминиращ рефлекс, че „има кой да мисли за нас”;

в) остатъчен контингент от 40-те години тоталитаризъм, сведен до „хуманоиди” с първосигнално мислене, реагирали откакто свят светува на хляб и зрелища.

Това е контингентът от избиратели, който политиците ухажват и зоват с ласкателното определение „мъдър електорат”.

Нека се възползваме от тази характеристика и всички българи заедно мъдро да се замислим за своята съотговорност в днешно време. Младите да го сторят с инстинкт за самосъхранение, а хората от втората и третата възраст – допълнително от чувство за отговорност спрямо деца и внуци.

1. Да започнем с духовната пренагласа: нека се откажем от така характерните за мнозинството бягство от мисъл и дело чрез категоричното предварително отсичане: „Нищо няма да излезе от това, зарежи го!”

2. Да загърбим раздразнителност и черногледство, а с позитивна нагласа да се огледаме около себе си и да премислим какво би могло да се промени към по-добро. С положителност ще открием неочаквано много дребни подробности, чието подобряване зависи само от добрата ни воля.

3. Ако постигнем количествено натрупване, няма как да не се стигне до качествен скок – около нас, нашата улица, град или село, държава. Дължим го на себе си и най-вече на младите, за да стане България за тях алтернатива на хубав и достоен живот.

И нека никой не възразява, че от подобно усилие няма да излезе нищо, преди да сме направили опит! Нека си спомним милионите левове, събрани при бедствени обстоятелства от стотиците хиляди SMS-и, а не от щедри дарения на милионери. Да потърсим в тези съдбовни за бъдещето ни години обществената форма на нашия личен скромен SMS. Днес и сега, когато сме се върнали, макар и сред най-бедните страни членки на ЕС, след като през 1936 г. Европа беше класирала родината ни на шесто място сред своите суверенни благоденстващи държави!

Затова нека сега не се опитваме да бягаме от гражданската си съотговорност с оправданието и надеждата, че политиците си знаят работата, че Х или Y ни е обещал помощ, като се изкаже в наша полза. Нека с любов, труд и постоянство се устремим във вярната посока към заветната цел: да осигурим на младите, а покрай тях и на нас, достойно съществуване – тук и отсега нататък.

Няма по-добра алтернатива. Другата е да се превръщаме все повече в анклав на сенчест бизнес, организирана престъпност с мутри, биячи, циници и хулигани. А от другата страна да се нареждат неудачниците и скептиците-дървени философи. И осиротелите домашни огнища на старци с души – черни главни от горест по чадата им, пръснали се като пилци-изгнаници по чуждите земи.

Докато ми стигнат сили да се боря против този пример, ще искам от името на всички хора с деца и внуци да извикам:

Помогнете да бъдем заедно с вас, за да ви се радваме отблизо!

И за да я има България – сияйна и благоденстваща от нине и до века!