За кризата във висшето образование и гражданската активност на студентите

Кристиана Маринова

Системата на висшето образование в България е остатък от времето на тоталитарната държава. Тромава и неефективна администрация, анахронични преподавателски методи и програми, високо ниво на корупция и почти липсваща връзка с актуалния пазар на труда – това са само част от проблемите. Необходимостта от реформа е очевидна и крайно наложителна – факт, който се посочва в предизборните програми на повечето партии, управлявали след „промените”, включително и на настоящото правителство на ГЕРБ. През годините са правени отделни експерименти, но основните проблеми остават и за реформата в образованието продължаваме да говорим в бъдеще време. Добрата новина е, че кризата доведе до значително повишаване на гражданската активност сред преките потърпевши – студентите.

През 2009 и 2010 г. орязването на стипендиите, липсата на летни практики, временното спиране на топлата вода в общежитията и опасността от „дървена ваканция” провокираха недоволството на хиляди студенти от Софийския Университет „Св. Климент Охридски”, Националната Художествена Академия, Националната Музикална Академия, Университета по Архитектура, Строителство и Геодезия, Техническия университет и Медицинска академия. Обединени от общите неволи, младежите започнаха да се групират в различни организации. Студентски сдружения като „Инициатива против орязването на бюджета за висше образование“, „Студентски глас“ и „Призив за образование“ организираха множество дискусии и прожекции на документални филми, хвърлящи повече светлина върху проблемите в търсене на евентуалния изход от задълбочаващата се криза в образованието.

Студентите постепенно се обединиха около извода, че кризата се дължи до голяма степен на липсата на адекватна стратегия на държавата за постъпателно развитие на висшето образование. Според тях образователната политика е в разрез с предизборната платформа на кабинета. Конкретен предизборен ангажимент на сегашното мнозинство в 41-то Народно събрание гласи, че вместо 4,2% от бюджета за просвета ще се отделят 5%, а за наука – 1%. До настоящия момент този ангажимент не е спазен, дори се прави обратното. Първото сериозно съкращаване на бюджета за университетите беше през лятото на 2009 г. с 20%, което се отрази върху студентските стипендии – намаляване на размера и броя им. Недоволството на академичната общност се нагнети още повече, когато правителството прие Постановление № 76 от 20 април 2010 г. за оптимизиране на ме¬сечното разпределение на разходи¬те и трансферите/субсидиите по републиканския бюджет за 2010 г., в резултат на което парите за висше образование бяха намалени с близо 10% , а през август 2010 с нови 20% . При сега действащата система държавата отпуска 693 лв. за годишната издръжка на студент, а за ученик в средно училище в София – 1170 лв.

В желанието си да променят тези тенденции в политиката на правителството, студентите организираха няколко големи протеста и изложиха следните искания:
Министерство на образованието да предложи такива реформи във висшето образование, които да го направят конкурентноспособно, европейско образование. Тези реформи да бъдат предварително обсъдени на кръгли маси между представители на студентската общност, ръководствата на университетите и МОНМ.

Приоритет на националната политика да е инвестицията в образованието, което е заложено още в един от 3-те стълба на Лисабонската стратегия – за развитие на „икономика на знанието“.
Финансирането на Университетите да се извършва в корелация с качеството на образованието, което предоставят и което може да бъде удостоверено чрез рейтингова система на Висшите учебни заведения (а не както сега получават субсидиите си „на калпак“ – т.е. спрямо броя на студентите).

Финансирането на ВУЗ-овете да се повиши като стъпка в осъществяването на стратегията „Европа 2020“ за достигане на 3% от БВП за инвестиция в научноизледователската и развойна дейност;
Освен провежданата политика, другият важен фактор за лошото състояние на висшето образование, според студентите, е липсата на достатъчно компетентно управление от страна на самите университетски ръководства. Студентските организации правят опити за граждански контрол и в тази посока. Студентите от СУ, например, са потърсили отговорност от академичните си ръководители за липсата на средства, наложила спирането на водата в студентските общежития за 1 месец през лятото на 2010 г. Студентският съвет прави няколко ревизии във финансовия отдел на администрацията на Университета. Повдигат се и въпросите за липсата на каквато и да било стратегия за развитие на СУ, за остарелите програми и методи на преподаване, за авторитарното поведение на някои преподаватели и др.

Проблемите във висшето ни образование са много, трупани са с години, преплетени са помежду си и едва ли е възможно да бъдат решени на парче, защото са резултат от цялостното недобро функциониране на една остаряла система. Системните проблеми изискват системно решение, т.е. реформа. А една система трудно може да се промени сама, без външен натиск – оставена на себе си, тя просто крепи статуквото. В този смисъл енергичните протести на българските студенти заслужават гласност и адмирации. За съжаление като че ли отмина най-подходящото време за реформи – началото на мандата, преди кабинетът сам да е минал в режим „крепене на статуквото”.