Ювелирна сделка или национално предателство?

Интервю на в. „Прелом” с Муравей Радев, финансов министър в правителството на ОДС 1997 – 2001 г.

От 2001 до 2005 г. Милен Велчев е финансов министър и като такъв прави операция по преструктуриране на външния дълг на България. Споровете по тази сделка продължават и до днес. Мненията са поляризирани от „ювелирна сделка” до „национално предателство”. По онова време списание „Юромъни” го награждава като финансов министър на годината, днес една парламентарна партия сезира прокуратурата за грабеж заради сделката.

Какво всъщност представлява тази операция?
През март и септември 2002 г. бяха извършени две операции с външния дълг – замяна на брейди облигации с евро облигации. Трансформиран бе дълг за около 2100 млн. щатски долара. В резултат на това външният дълг по номинал спадна с около 210 млн. долара (замяната се извърши с редукция с около 10% по-ниска стойност на една брейди към една евро облигация), но крайният, сумарен ефект от сделките е загуба за България от около 3 млрд. долара.

Как се получи тази огромна сума? Независимият анализатор „Индъстри уоч” изчислява загуба от около един млрд. лева.
„Индъстри уоч” не взема предвид всички източници на загуба. Според мен се реализираха  два вида финансови загуби. Първо – еднократни загуби:

До средата на 2001г. Министерството на финансите чрез Булбанк дискретно и внимателно изкупуваше брейди облигации от външния пазар на цена до 75 цента за долар (редукция от 25%). По този начин бяха изкупени брейди облигации за  няколкостотин млн. долара.

С идването си на власт, правителството на Сакскобурготски шумно разгласи, че ще управлява „активно” външния дълг и публично обяви обратно изкупуване на брейдитата, при което пазарът мигновено покачи цената им на 80-85 цента за долар, а при замяната им с евро облигации, достигна нива 90-92  цента за долар. Разликата от 75 до 91 цента – 16 цента е щета. При 2100 млн. долара заменени брейди облигации, щетата достига 336 млн. долара. Загубата за България от  336 млн. долара, е чиста печалба за притежателите на брейди облигации – предимно големи инвестиционни банки, в които до вчера работиха Милен Велчев и компания. За сравнение, преди идването на правителството на Сакскобурготски, Министерство на финансите изкупи външен дълг към 2 международни банки от почти един милиард долара, при редукция 17 цента за долар и спести 830 млн. долара.

Втората еднократна загуба е резултат от късогледото решение да се превалутира дълг за 835 млн. долара в еврова позиция, при най-високото ниво на курса долар/евро и последвалата обезценка на долара с 31%. Така бе реализирана втората еднократна загуба от 259 млн. долара (835 по 31%).

Общо 336 + 259 = 595 млн. долара загуба.

Второ – нееднократни загуби:

Лихвата по старите брейдита бе плаваща – либор + 0.81 пункта. През 2002 г. това прави лихва от 2.5-3 %.

Лихвата по новите евро облигации е фиксирана – постоянна и е много по-висока. За доларовите бондове тя е 8,25% и за евровите – 7,50%. Тази лихва ще се плаща твърдо до 2015г.

За да се изчисли загубата от замяната на облигациите, трябва да се съпоставят разходите по обслужването на брейди дълга, ако брейди облигациите не бяха заменени, и разходите по обслужването след замяната им с евро облигации.

Сметката е елементарна. Без замяната България щеше да плати от 2003 г. до годината на падежа общо 5200 млн. долара, при допускане, че либорът средно за периода е 5 % (днес знаем, че той е около десет пъти по-нисък).

След замяната, при твърди лихви по новите облигации България до 2015 г. трябва да плати 7700 млн. долара – загуба от 2500 млн. долара и отново печалба от 2500 млн. долара за притежателите на облигации по българския външен дълг.

Или краен финансов резултат от „ювелирната” операция – загуба за страната от почти 3 млрд. долара ( 595 + 2500 – 210  = 2885 млн. долара).

Как тогава си обяснявате престижната награда дадена на Милен Велчев от „Юромъни”?
Като малък знак на благодарност. Това издание, както и много подобни, са силно зависими от големите инвестиционни банки, които спечелиха най-много от сделките с българския дълг. Златен медал да му бяха дали, пак щеше да е малко.

Можем ли да мислим, че инициаторите и отговорните за тези катастрофални сделки лица са се заблудили в очакванията и прогнозите си или че са сгрешили невинно?

Според мен не. Смятам, че са действували съзнателно и целенасочено и още тогава са си давали сметка какво ще се случи. Защото никъде по света финансов министър не предупреждава пазара, че ще прави обратно изкупуване на дълг. Както и никой отговорен финансов министър не би заменил ниските лихви по външния дълг с три пъти по високи. Освен, разбира се,  ако този финансов министър не иска да облагодетелствува външни институции и лица за сметка на националните интереси.

Гениални мошеници са авторите на тези сделки – Милен Велчев, Красимир Катев и сие. Тези хора казаха, че ще спечелим, като плащаме лихва 8%, вместо 3%. И че разликата от 5% фактически не е загуба, а бъдеща полза. Аз казвам, че ако това е полза, то тя е за външни страни, а за България си е чиста загуба.

Става дума за национално предателство. Още повече, че горните сметки и разчети съм ги казвал от трибуната на Народното събрание преди ратификациите на сделките. Много други икономисти и финансисти също предупреждаваха за негативните последици от тези операции.

А повишеният кредитен рейтинг?
Днес основният аргумент на авторите на сделките е, че кредитният рейтинг на страната значително се е повишил след тези операции. Не отричам благоприятното влияние върху кредитния рейтинг. Но съвсем не е вярно, че това е единственият и най-важен фактор върху положителния рейтинг. И преди юпитата кредитният рейтинг няколкократно е повишаван. Фундаменталните фактори за повишаването му е постигнатата от правителството на ОДС завидна финансова стабилност и висок, устойчив икономически растеж.

И накрая, за да се доизбистри съвсем картината – през 2000 г. Кирил Сакскобурготски – тогава представител на печално известната банка „Лемън Брадърс”, поиска конфиденциална среща с мен в качеството ми на финансов министър. На тази тайна среща в Министерство на финансите той представи писмено предложение за сделка по външния дълг, сходна с тази, която година по-късно извърши правителството на баща му. Възложих на Дирекцията по дълга да извърши анализ по това предложение. Помолих и Централната банка за становище. Отказах сделката, след като и от двете места получих аргументирани и категорични становища – сделката е неизгодна и противоречи на интересите на България. Изводите остават за вас.

Оттук нататък какво следва с българския дълг?
Следва да си го плащаме – със загубите, разбира се. А те, загубите, ще станат безпощадно ясни през 2015 г., когато настъпва последният падеж на въпросните еврооблигации. Тогава няма да гадаем колко млрд. лева или долара са загубите, а просто ще съпоставим две величини: колко сме платили фактически в резултат на сделките и колко бихме платили без тях.