Александра Беличовска: „Да работим заедно за националните интереси!“

Александра Беличовска

Ако нещата не се променят генерално, не виждам „светло“ бъдещето си …

Преди няколко месеца участвах с една своя снимка в конкурс на Европейската комисия за това как се виждаме като европейски граждани. Озаглавих я „Българи за истински морал в политиката“, класираха я сред първите 12 за финален подбор. С тази снимка исках да покажа, че сме „на площада“ не просто заради хляба и оцеляването, не заради високите сметки и ниските заплати, а за нещо генерално и основно – морал и истина в политиката. Това е, което може да промени нещата.

Българинът като цяло има и визия, и поглед. И затова много добре преценява кога на един политик му липсва съвест, морал, дали работи за личното си благо, или за обществото.

Но липсата на идеология в политиката на партиите и оттам – непостоянството им, злепоставянето на опоненти в предизборните кампании, прехвърлянето на вина и отговорности от едни на други, продажността, алчността, безхаберието на политиците, всичко това води до масова апатия у хората и ненавист към обществено-политическия живот.

Това трябва да спре! Бих искала всички да си подадем ръка в името на бъдещето на България. Апелът ми към политиците е да осмислят предложенията на опонента, да спрат компроматните войни, агресията, взаимните обвинения и измиването на ръце. Като цяло културата на взаимоотношенията трябва да се повиши!

„Политика“ не би трябвало да е мръсна дума. Чрез политиката едно общество трябва да може да намери работещите за държавата и гражданите решения.

Не се иска много, според мен.

В този смисъл, защо подкрепяте протестите за оставка на правителството и своите „ранобудни“ колеги?

Разбира се, че ще ги подкрепям! Не може всеки ден да вземаш решения, които обслужват нечий частен или чужд държавен интерес, но не и българския; не може всеки ден да си неадекватен в преценката си за настоящето и бъдещето, да лъжеш откровено и безочливо и всичко това да е напълно безнаказано!

Мисля, че като нация сме трудолюбиви, толерантни, търпеливи, но вече се минават всякакви граници на поносимост!

Огледайте се! Само това бих казала на всички, не само на управляващите. Не се отнася само до тях, но оставката им е важна! Дори и само затова, че като се мислят за недосегаеми, омаловажиха драматично коректива на гражданското общество. А този коректив съществува. Свободната ни информираност е вече много по-голяма, еманципирана от платените медии. Всяко действие или бездействие не може да не бъде ревизирано от гражданското общество. Днес то вижда и изисква, за разлика от миналото, когато „опорните точки“ на някои бяха само задкулисие.

Смятам, че политическите партии трябва ясно да се дефинират и да започнат да работят заедно за националните интереси.

Някои развяват байрак и парадно под маската „национализъм“ обслужват интересите на чужди държави. Това е подмяна, да не кажа атентат срещу истинския национализъм. С последното визирам основно Волен Сидеров – пошлото, арогантно, откровено агресивно и деградивно поведение с крайно разминаващи се думи и дела. Това петни каузата „национализъм“!

Време е политиците да загърбят личните си обиди и амбиции за величие! С малко повече смирение пред трибагреника и с една мисъл и кауза – България!

Какво бихте променили като млад човек, ако зависеше от Вас? Има ли всъщност невъзможна мисия за младостта?

Трябва да обърнем внимание на това, в какво е силна България, и да го използваме! Ние сме разпръснати вече по целия свят. Но когато попитаме българин, от която и да е точка на планетата: „Какво обичаш в България?“ – първият отговор е: „Природата“, и след това всичко останало, което за всеки е индивидуално.

Природата е нашето богатство! Бихме могли изцяло да се насочим към екологични проекти, биоземеделие, пермакултура и т.н., докато все още не сме си разрушили единственото предимство, което имаме – девствена природа и относително незамърсена околна среда.

Може да се вземе решение на национално ниво за обръщане на цялата българска икономика към екологично и биопроизводство, екотуризъм, рециклиране и изобщо поглед към опазване на околната среда. Можем да сме едно кътче за „глътка чист въздух“ в сърцето на Европа.

Трябва да има и национална политика за превенция на здравето – чрез национални информационни кампании и повече контрол и регулация на вредните вещества в храните например.

Другото наше предимство са умовете на България и душата на България. Защо не се използва изобилният потенциал, който имаме в тяхно лице? Та децата на България печелят толкова олимпиади по математика, физика, информатика и т.н. в цял свят!? Но вижте в какви условия учат те. Какво им предлагаме ние като държава и какво става след това с тези деца? Трябва да наблегнем повече на образованието и науката.

Коя е най-голямата болка на един студент в България?

Липсата на възможност за реализация у нас. И това, че дори да си намерят висококвалифицирана работа, често младите хора се превръщат в така наречените „работещи бедни“. Това е проблем.

Живяла съм известно време във Великобритания. Видях как с минимална работна заплата мога да си позволя доста неща, които в България със средната си за страната заплата не мога. Видях, че пътищата могат да се строят гладки, идеални и да се поддържат такива. Видях, че полицията може да има единна електронна система и да си регистрирам колата по пощата, вместо да вися цял ден в КАТ. Видях, от друга страна, че там всичко е прекалено уредено, стриктно и като по калъп. В България е по-добре в някои отношения.

Нека вземем хубавото от чужбина, но да развием и наблегнем на родните предимства!

Според статистиката над 2 млн. българи са имигрирали в чужбина. Алтернатива ли е чужбина?

Не е алтернатива. Българите ще се приберат. Все още не губя надежда за това.

Какво е Вашето впечатление – познават ли младите хора достатъчно добре историята ни и дават ли си сметка за причините, довели до днешното състояние България?

Не я познават. Тя дори не се учи реално в училищата. Празнуваме братята Кирил и Методий, а дори не си даваме сметка, че не пишем на тяхната глаголица. Пишем на коренно различната и съобразена с реалната наша душевност кирилица. Нищо не знаем за тангризма, нито къде по света е обикалял българинът в далечното минало, какво е носил и оставял… Нищо от това не влиза в масовото ни образование. Не знаем, че сме били третата в Европа политическа сила. Всички знаят популярното „България на три морета“, но колцина отчитат, че сме били фактор, а не е просто териториалност? Режимът на национално обезличаване си е казал думата и това трябва да се промени, за да си върнем знанието за това кои сме и накъде отиваме.

Какво е за Вас национализмът и важен ли е за България той?

Много е важен! Това е основата, бих казала. Трябва да има индивидуалност и в народите, както е хубаво да има индивидуалност в отделните личности. Иначе стигаме пак до калъпа, а в него няма творчество. За мен национализмът е отговорност. Това е отношение към себе си, огледано в другия.

Важно е да наблягаме на позитивните си страни, да почитаме големите си имена, да цитираме будителите. Всичко това въздига общото самосъзнание за ценност и градивност. В беда сме, ако идното поколение няма морални устои и сигурност, национална гордост и патриотизъм.

Идеята не е просто да се гордеем с миналото, а то да ни дава сили да следваме идеалите си въпреки трудностите. От него да черпим сили да се борим за справедливото, за свободата (не слободията), да се борим за Духовността – онова, което ни прави човеци!