Ваклуш Толев

На 27.11.2013 г. към редиците на небесните легионери се присъедини един от идеолозите и основателите на Българския демократически форум.

Роден е на 7 януари 1923 г. в с. Поповица, Пловдивска област. Завършва Школата за запасни офицери. Учи право в Юридическия факултет на Софийския университет. Междувременно участва във войната. Изключен е от Университета през 1945 г. по политически причини. Заради възгледите си е съден от т. нар. Народен съд. Пред съдниците си заявява, че докато е жив, с всички сили ще се бори за пълното унищожение на комунистическата идеология.

Тази дързост му спечелва прозвището „непоправим“. Престоява 12 години в Белене и в почти всички затвори в страната. Там пише поезия, драми, философски есета, изучава езици…

По-късно завършва богословие в Духовната академия, София. Дипломира се за 18 месеца, преди да бъде изключен отново по политически причини. Работи в Пловдивската митрополия като библиотекар, където във взаимодействие с отдел „Култура“ на Община Пловдив създава първата иконна изложба.

След 10.11.1989 г. се включва активно в политическата дейност на БДФ.

През 1991 г. е поканен да чете лекции по История на религиите в Пловдивския и Софийския университети. Започва да изнася лектории и публични слова в научни и културни центрове в цялата страна. От 1993 г. излиза авторското му списание „Нур“. Автор е на трилогията „История и теория на религиите“, книгата „Седемте Лъча на еволюцията“, двутомника „Духовните дарове на България“. В последната година подготвя книгата си „Мъдростта в скрижали“ – издание, съставено от негови афоризми, сентенции и мисли.

По идея на Ваклуш Толев е създадено Сдружение „Общество Път на Мъдростта“, което работи за разгръщане духовния потенциал на нацията и на водещите принципи в духовно-културната еволюция на човечеството.

Той е автор на идеята да се утвърди Ден и изгради Дом-светилище на 13 поименни безсмъртни българи в националната ни история. „Дом-светилището ще бъде българският социален учебник на приложна отговорност и национална доблест!”, казва Ваклуш Толев.

В общочовешки план негово е предложението да се включи нова допълнителна клауза в Хартата за правата на човека – за права и на душата. С това да се премахне прилагането на „анатема“ (проклятие) в религиите и от социално-гражданските отношения да отпадне понятието „враг“.

Идеите на Ваклуш Толев са не само проницателни тълкувания в областта на религиознанието, философията, историята, социологията и пр., те са принос към бъдещето като визия за присъствието на човечеството в Третото хилядолетие.