Васил Касабов

След кратко боледуване, на 89 годишна възраст, почина Васил Касабов – един от стожерите на Българския демократически форум (БДФ) във Варна. С неговото име и с мъдрата и балансирана политика, която той провеждаше, са свързани част от най-големите политически успехи не само на БДФ, но и на СДС в морската столица.

От Ръководството на БДФ

 

“Васил Харалампиев Касабов. Това име за мен олицетворяваше сякаш легионерското движение в крайморска Варна. Там то беше добило слава сред първенците на СБНЛ. В това съм бил убеден. Посещавал съм го преди 9 септември 1944 г. и съм усетил какво голямо влияние беше завладяло българската национална младеж, младата интелигенция на страната ни. Тази мощна вълна бе завладяла и Касабов още в първите му младежки стъпки.

Той е роден на 6 юни 1924 г. в с. Кайларе, Македония, и израства във Варна след преселването на родителите му. Завършва основно и гимназиално образование във Варна и се налага сред първенците в ученическите секции на легиона. Благодарение на умелия си подход той буди и завладява, предизвиква въодушевление в борбата, която легионерската младеж бе поела срещу Ньойския договор, срещу опитите да бъде обладана от марксизма-ленинизма и болшевизма. За национално обединение, в изграждане на родолюбиви и национални добродетели, срещу мракобесието, нихилизма и атеизма сред народа ни!

Девети септември 1944 г. възпря този порив. Още първите дни след нахлуването на червената армия и преврата на ОФ и БКП българските легионери бяха подложени на преследване и репресии. В крайморска Варна това става с особено настървение. Васил трудно е могъл да понася упреците на някои: „Какво правите вие, легионерите, срещу комунистическата напаст?“ И заживява с мисъл за съпротива, колкото и това да е било в този момент „авантюра“. Такива възклицания сме слушали много от новите поколения след 10 ноември 1989 г. като упреци: „Защо не се възправихте след девети септември?“ Без да си дават сметка за истинското положение в страната ни при окупацията на мощната тогава червена армия, наложения терор още от първите часове след установяване на властта на ОФ, безсилието на нашата армия и полиция, наложилата се диктатура и пр. Но нашите младежи във Варна, завладени от своя идеализъм и вярност на антикомунистическата борба, не се примиряват. Някои опозиционни сили срещу ОФ се опитват да увличат младежта ни в тази борба. Васката успява да изгради една група от 15 младежи, които поемат подготовка за съпротива. Предателството ги разкрива и те са в лапите на милицията, подложени на репресия, на разследване и съд. Осъждат ги на различни степени затвор – Касабов на 15 години строг тъмничен затвор. Това решава съдбата му и в най-възторжената си младост той прекарва шест години в затворите във Варна, Лом и София. С тази закалка и досие Касабов е принуден да живее във Варна под зоркото око на ДС и непрестанни репресии в своите жизнени стъпки.

След 10 ноември 1989 г., макар и с разбито здраве, Васил Касабов е сред първите дейци, които изграждат една от най-масовите организации на БДФ. С него и в най-близък контакт са такива репресирани дейци като д-р Абаджиев, Славейко Кондов, Калчо Калчев, Кривски, Димитьр Боянов и др. Касабов е утвърден като председател на общинската организация и е сред първите членове на Националния съвет на БДФ. Той успява да наложи влиянието на ПП БДФ във Варна.”

Из “Достойни дела и светли имена”

Костадин Семерджиев