Отиде ли си „миналото”?

Стига с този социализъм, репликира ме един младеж, не е ли редно да оставим миналото и да продължим напред? Прав е, но не съвсем. Има един проблем – „миналото” не е минало. И макар да не са живели по времето му, младите хора не знаят колко много социализмът владее съзнанието на днешните поколения. Невидимо, неподозирано, неосъзнато.

Тръгнете от центъра на София, където още стои като истукан един паметник на съветската армия – окупаторката! Влезте в новия музей на социалистическото изкуство, за да ви обхване носталгия до сълзи за годините на соца, когато девойки с голи ръце носят тежки камъни и строят светлото комунистическо бъдеще, което, видите ли, днеска с лека ръка рушим. Музей не на престъпления, а на умиления…

Да се чудим ли тогава на новината по централните телевизии, че откраднали и успешно продали паметник на Ленин и Георги Димитров. Купувачът просълзено обясни сантимента си към вождовете – бил роден на една дата с Ленин…
Но като капак на всичко идва новината, че социалистически колос от цели 133 м ще се строи до Свиленград на… Левски. „Такава гавра с национален герой никоя държава дори не си е помислила да направи! Тук излиза на повърхността нещо страшно сбъркано. Излизат потресаващи комплекси!”, възмутено коментира скулпторът Константин Ачков.

Много е прав!

Тази липса на измерение за стойности и ценности са патентът и дипломата за висше на соца. Няма откъде да им дойде измерението, когато заклеймиха и избиха цяла една аристократическа прослойка след 9 септември 1944 г. Но дали избиха комплексите си? Не, живи са си – предават се от поколение на поколение…

И ето ги днес – усърдно величаят Левски, когото до преди 20 години бяха забравили дори да честват. Усърдно се кръстят в църквите и целуват ръце на свещеници. И това са същите хора, които за подобни „престъпления” изпращаха вярващите в лагери и затвори.

Наскоро прочетох един чудесен анализ на Клаус Рот „Чалгизирането на България”, публикуван в сборник на германското Дружество за Югоизточна Европа. Там авторът задава въпроса: „Кога един политик става чалга политик, с какво се характеризира чалга културата и въобще как се чалгизира едно цяло общество?” Рот търси причините за феномена „чалга” в българското общество и политика. Но ги намира в преселението на селското население в градовете, което като „нови граждани” съставлява икономическия и политически елит на България.

Не, г-н Рот, лъжете се!

Това не е проблем с демографски корен, а с идеологически. Наистина е проблем на идентичността, но не на градско и селско ниво – просто соцът владее съзнанието на масите. Като опиум, към който привикват. Като опиум, който ги деградира. Защото в колектива не е нужно да се самоосъзнават, да мислят, да носят лична отговорност. Обявяваха религията за опиум, но тя градираше личността в един образец, оставен от Христос и проверен в хилядилетията: „Аз и Отец сме едно”. Това е образецът на личността с морал и съвест, с отговорната преценка и с идеи за бъдещето.
Къде са тези личности днес?