На Пенчо Славейков
геният на прозрението
Ти беше немощен в плътта –
помагаше си честичко с бастуна…
Но беше титаничен във Духа –
една обтегната до крайност струна.
И той те надари с прозрение –
Родината си древна с Бога провидя
във тяхното велико единение,
до днес което никой да види не успя
с човешкото ограничено зрение.
„Бог и България – единство в двойна плът“
достойно ни подготвя за бъдния ни път.
В това единство плътта е без страдание –
понася тя неволите с мъдрото си знание.
Нима случайност е, че в древността
зовяха ясновидци своите поети?
Щом съзнанието облита Вечността,
Духът разкрива беззаветните завети…
Ще минат още сто лета и петдесет,
но друг поет дали ще изрече такава
сакрална мисъл, вплетена в куплет,
която може другите да възвисява?
Румен СЕЙРЕКОВ
Бъдете първият коментирал "На Пенчо Славейков"