Охрид, охрид – убав мил

Ако случайно се съмняваш, уважаеми читателю, че през 63 странички на едно малко по формат книжле можеш да погледнеш битието на милата ни Родина – битие хилядолетно, преславно и страдно – ако също така, уважаеми читателю, смяташ, че достойните българи, особено младите, напоследък са понамалели и даже изчезнали, то съветваме те, уважаеми читателю, да преосмислиш своите терзания и да не прибързваш с песимистичните си заключения. Има! Има такива прецеденти като този, на чието представяне редакцията на в. „Прелом“ бяхме любезно поканени.

Ако затръгваш някой ден към Охрид, уважаеми читателю, или пък мислено си решил да се пренесеш към този хубав край, то непременно се нуждаеш от това малко книжле-пътеводител, с автор Даниел Пангев, „Охрид, Охрид – убав мил“. От неговите страници ще разбереш на кои български исторически забележителности трябва да обърнеш внимание в своето пътуване към охридско. Но не само това – ще сдобиеш широта в общата си култура, ще научиш неща, дето нито екскурзоводите ще ти кажат, нито в съвременните учебници по българска история ще намериш добре описани, нито очевидци ще намериш вече да са ги видели и преживели.

Но най-вече, уважаеми читателю, ти, като българин, ще поемеш по един път, който ще ти спомни откъде идваш, кой си и накъде отиваш. Ще се запиташ кои са твоите близки роднини, коя съдба ни е направила тъй, щото днес да сме разделени не само от държавни граници, от езикови норми и псевдоистории, но и е запретила на душите ни да се търсят и усетят като деца от една майка – България.

И тогава, уважаеми читателю, трябва да чуеш онези песни на хор „Гром Падина“, които чухме в София. Сякаш думите и картините от Охрид чрез това малко книжле оживяха, извиха глас от Пирина с онова протяжно влачене македонско, дето е сбрало душата на един народ измъчен и изстрадал, разпъван на кръст и съсичан от какви ли не договори и политики световни.

Но знаеш ли, уважаеми читателю, кое е хубавото – там, на тази среща с Охрида, бяхме люде от всички поколения: и 91-годишния Дянко Марков, и Петър Захаров, и по-младата Жаклин Толева, и майки, и бащи, и студенти, и ученици.

Не е и няма да се затрие България, ако по пътя за Охрида сме тръгнали всичките тез поколения в едно Голготско Възкресенско пътуване в духовното ни причастие, че сме българи.