Будителите не правят Ренесанс, а Възкресение на вътрешна духовна същност

Будителството иде от „будя“, от „събуждам“ някого, за да види деня, за да се роди в душата му желание да променя битие и да твори история.

Българските будители не правят Ренесанс, не търсят култура „отвън“ – от Платон, от Аристотел. Те – нашите български будители, правят Възкресение, правят Възраждане! Възкресение на онова – вътрешното в нас, на онова – дадено ни свише, на онова, което като феникс ни е въздигало след всеки съдбовен трус, а то е вродената в същността ни водителска мисия.

Това, че сме будни още в същността си, е утробата, дала живот и път на поредица от духовните ни аристократи, пред които днес се прекланяме. Княз Борис I Покръстителя – водителят, съдбовният будител, жертвал всичко най-скъпо за бъдността на България! Цар Симеон Велики – продължителят, увенчал короната си с феномена Златен век на книжнина и духовен растеж! Светите братя Кирил и Методий – сътворили азбука, предопределена за Великоморавия, но предназначена за България! Това духовно аз-буки е цветенцето, виреещо там, където има топлина и завет за него.

Търновската – Охридската – Преславската – Видинската школи са великите светилища на нашето културно-будителско служение, на духовното ни величие, но школи създава само народ, който има коренния родов духовен потенциал не само да създаде школите, но и да облагороди духовните простори на всички народи около себе си.

Патриарх Евтимий, Климент Охридски, Константин Преславски, Ромил Видински и учениците им – съзвездие от будители, съзидатели, водачи народни, родови гении!

Съдба, мисия, блестящо доказани от носителите на идеята за безмълвната молитва – исихастите – на дълбокото, на вътрешното моление. Те ясно показаха, че във вътрешния, незидания духовен храм е светилището и мястото за великата среща на Божията човечност с Човешката божественост! Те всъщност посочиха, че човекът няма нужда от посредници за връзка с Онзи горе, защото Той е тук – вътре в нас. И с идеята за безмълвната вътрешна молитва  извършват велика сакрална революция! И ето ги: Теодосий Търновски, Патриарх Евтимий, Ромил Видински, Киприян, Григорий Цамблак. Създали нова вероизповедна култура с книжнина и служение, възприети от цялото Източно православие дотам, че Киприян е избран и поканен за Московски и всеруски митрополит. Той, Киприян, българинът!

Кипеж! Духовна енергия, будителство в най-чистия му вид и същност, Екзарх Антим I – крилото на Видин, и Екзарх Йосиф I – закрилникът на Ловеч.

И коленича смирен пред духа на чутовния Патриарх Евтимий, който на сбогуване с народа си изрече заветните слова: „Оставям ви на Светата Троица! Сега и завинаги!“. Така той, водителят, будителят, жрецът на родовия ни духовен храм остава жив вътре в нас, икона в незиданите ни храмове! Завинаги! Защото целостта на българската душевност е отдадена на будителското дело – съзнателно или несъзнателно, много или малко, но винаги с него, с будителството като съдба, като сакрално служение.

И ти, Отче Паисие, ти, будниче, ти, светий човече, който, изправен пред бледата си, едва мъждукаща вощеничка изрече най-светлите слова: „Конец, на житие ново аз турих венец! От днеска нататък българският род история има и става народ!“.

И Неофит Бозвели – непримиримият, бунтарят! И Софроний Врачански – онзи скромен мечтател и бунтовното „миткало“ със своето „Житие грешнаго Софрония“, описал в същност приказното житие на наш будител по съдба, на наш духовен отец.

Докосвам се до Левски – най-свидното чедо на майка България! Със сведена глава полагам венец в дълбока почит към жертвата, която той положи в скута и, останал в съзвездието на будителските ни небеса като незагасващ български светилник, като българска светиня. Единствен за всички и завинаги!

А какво пише там отляво, до портрета върху десетолевката – до учителя Петър Берон? Там е венецът на будителското негово дело – челните слова от „Рибния буквар“, а именно: „Буквар с различни поучения, собрани от Петра Х. Беровича, в година 1834-а“. Това носим с нас всеки ден. И кога е било, но и днес го помним, тачим и му благодарим с поклон.

И ето ги братята Миладинови, дарили ни сборниците си с народно песенно творчество. И другите братя – Георгиеви, съградили един от най-красивите университети в Европа. Радетели будни за българска просвета в бъдност.

С поклон пред Раковски, пред Васил Априлов, пред Любен Каравелов, пред Бачо Киро – непознатия поет, и Гоце Делчев, изрекъл словата: „Робът се бори за свобода, а свободният – за съвършенство!“. Прекрасни българи, магьосници на словото, будни, светли!

И вече спирам до този планетен гений – до Пенчо Славейков и великото му прозрение: „Бог и България – единство в двойна плът…“. Така само с пет думи увенчал съдбовната ни същност на народ, дарен от Небето!

И още, и още… цели съзвездия съдбовно предназначени за духовно служение на единствената ни родина България, в която единствени ние сме имали будителски храмове – огнища във всички български селища – читалищата!

Тържествен химн звучи в сърцето ми в минутите на тази светла, празнична, духовна заря-проверка, на която ние и само ние можем с почит и благоговение да спомняме имената и делата на чутовните ни предци, отдали всичкото си можене в жертва пред олтара на великата ни Родина – България!

 

Александър Тодоров

Бъдете първият коментирал "Будителите не правят Ренесанс, а Възкресение на вътрешна духовна същност"

Оставете коментар

Email адресът ви няма да се публикува.


*


Time limit is exhausted. Please reload the CAPTCHA.