Костадин Семерджиев
Още първите години след 10 ноември 1989 г. Дянко Марков издаде труд, третиращ възникването, историческата роля и съдбата на българското легионерство под формата на политико-исторически обзор. Второто издание с известни допълнения излезе преди няколко месеца – в момент, когато е крайно време обществеността ни да спре вниманието си върху това явление от най-новата история на страната ни. Явление, изпитало на гърба си тежката участ на изопачение, осакатяване и фалшифициране в многобройните публикации под императива на марксическата историография, която повече от половин век нямаше опонент. Изданието е навременно и поради прииждането на все повече млади попълнения в редиците на приемника на българското легионерство – Българския Демократически Форум.
Скъпият наш съмишленик Дянко Марков, който напоследък преживя сериозни изпитания, въпреки здравословните проблеми и напредналата възраст, нито за ден не е преставал да твори. Закален във вярност към българщината от родолюбивото семейство на бележития обществен и политически деец Георги Марков (жертва на комунистическия терор още в първите дни след 9 септември 1944 г.), той докрай изпълнява бащиния завет и посвещава своя живот на борбата. Борец и патриот от най-ранните си години, воин-летец в необятните простори на Родината, изтърпява най-тежките репресии на жестокото комунистическо време. Музикант и творец, поет и писател, публицист и издател, един от основоположниците на БДФ, на Съюза на възпитаниците на военните на Негово Величество училища, Школата за запасни офицери и родолюбивото войнство и гражданство; народен представител, издател на „Истина”, неуморим трибун, десетилетия той разнася светлина и плам навред из Родината като един от най-достойните синове на България.
Из „ЛЕГИОНЕРСТВОТО” на Дянко Марков
Историческата роля на СБНЛ не се изчерпва с упоменатата вече основна обществена мисия, която организацията блестящо изпълни. През целия период на действеното ни съществуване Съюзът култивира в българската младеж няколко великолепни качества, които отсъстват и са почти безнадеждно невъзстановими в днешната ни действителност:
- 1. Любов към Отечеството и Народа до саможертвена готовност.
- 2. Чувство за отговорност пред бъдещето по основните проблеми на националното битие и социалната действителност.
- 3. Политическо мислене и действие, освободени от класови предразсъдъци и вражди. Съзнание, че „всички сме чада на България”.
- 4. Възпитание в младежката общност още от пубертета на истинска другарска солидарност, взаимопомощ, грижа за материално слабите, за бедните деца на своя народ. Култивиране на почтеност и скромност в личния живот. Отговорно отношение към всяка стотинка обществени средства.
- 5. Култивиране на рицарски способности да се чувства човек щастлив, когато дава на другите, а не когато взема.
А всичко това оценено в цялост ще рече: подготовка на общественици родолюбци в действие – националисти, демократи, морални хора.
Повече от четвърт милион млади българи минаха през организацията за по-малко от 15 години, в които тя действаше легално, полулегално и нелегално. Тя даде душевна закалка и стоическото достойнство на поколението, което трябваше да понесе най-тежките удари на утвърдилата се в страната комунистическа диктатура.
Тези 250-300 хиляди легионери присъстват и в днешното битие на родината. Не с нищожния брой на оцелелите до наши дни, а с децата, внуците, с приятелите, с духа на младостта, пренесен през десетилетията гнет. Този дух предаваме на младите, които идват при нас, повярваха ни и поеха най-доброто, което сме съхранили.
Историкът, който се наеме да изследва научно и представи истината за легионерството, ще открие в документите и свидетелствата на епохата много младежка мечтателност, наивност, а и крайни становища и действия. Но нека не забравя в коя епоха се роди, расна и бе посочена преди да възмъжее младежката легионерска организация. Това бе епоха на локални и глобални световни конфликти, на метежи и революции, изпитания на нови обществени системи, някои от които отстоявани от привържениците им с почти революционен фанатизъм.
А в коя България възникна легионерството? В разорената от катастрофални войни страна, в общество, настръхнало и разсечено от кървавите бразди на граждански стълкновения и непримирима вражда. И ето ги младежите от 30-те години на века, без материални средства за борбата, която поемат (нито един богат български търговец или индустриалец не ги подкрепи) без напътственото или насърчително присъствие на бащите – те стояха на страна и не ни вярваха. Какво може да се иска от тях при тия дадености? Мъдростта, за която дори днес обществото ни не е дозряло? Пророческо ясновидство? Детайлна оценка на собствените пориви и вяра? Би трябвало да са гении, ако можеха всичко това. Нямаше гении в Съюза на Младежките Национални Легиони. Но имаше много хиляди, които с разум и сърце посветиха младия си живот на Отечеството. И стотици, чиито живот бе погубен, заради тази вяра.
Днес, когато възкресяваме спомена за легионерската организация, за истинската й роля в новата история на България и за съдбата на хората, които й принадлежаха, един въпрос изисква честен отговор: коя е действителната разцветка в политическия спектър, която трябва да им се присвои? Добросъвестният историк на тази епоха следва да даде единствен отговор: ТРИБАГРЕНИКЪТ НА ОТЕЧЕСТВОТО НИ БЪЛГАРИЯ!
Бъдете първият коментирал "Излезе второ издание на „ЛЕГИОНЕРСТВОТО” на Дянко Марков"