Излезе второ издание на „ЛЕГИОНЕРСТВОТО” на Дянко Марков

Костадин Семерджиев

Още първите години след 10 ноември 1989 г. Дянко Марков издаде труд, третиращ възникването, историческата роля и съдбата на българското легионерство под формата на политико-исторически обзор. Второто издание с известни допълнения излезе преди няколко месеца – в момент, когато е крайно време обществеността ни да спре вниманието си върху това явление от най-новата история на страната ни. Явление, изпитало на гърба си тежката участ на изопачение, осакатяване и фалшифициране в многобройните публикации под императива на марксическата историография, която повече от половин век нямаше опонент. Изданието е навременно и поради прииждането на все повече млади попълнения в редиците на приемника на българското легионерство – Българския Демократически Форум.

Скъпият наш съмишленик Дянко Марков, който напоследък преживя сериозни изпитания, въпреки здравословните проблеми и напредналата възраст, нито за ден не е преставал да твори. Закален във вярност към българщината от родолюбивото семейство на бележития обществен и политически деец Георги Марков (жертва на комунистическия терор още в първите дни след 9 септември 1944 г.), той докрай изпълнява бащиния завет и посвещава своя живот на борбата. Борец и патриот от най-ранните си години, воин-летец в необятните простори на Родината, изтърпява най-тежките репресии на жестокото комунистическо време. Музикант и творец, поет и писател, публицист и издател, един от основоположниците на БДФ, на Съюза на възпитаниците на военните на Негово Величество училища, Школата за запасни офицери и родолюбивото войнство и гражданство; народен представител, издател на „Истина”, неуморим трибун, десетилетия той разнася светлина и плам навред из Родината като един от най-достойните синове на България.

 

Из „ЛЕГИОНЕРСТВОТО” на Дянко Марков

Историческата роля на СБНЛ не се изчерпва с упоменатата вече основна обществена мисия, която организацията блестящо изпълни. През целия период на действеното ни съществуване Съюзът култивира в българската младеж няколко великолепни качества, които отсъстват и са почти безнадеждно невъзстановими в днешната ни действителност:

      1. Любов към Отечеството и Народа до саможертвена готовност.
      2. Чувство за отговорност пред бъдещето по основните проблеми на националното битие и социалната действителност.
      3. Политическо мислене и действие, освободени от класови предразсъдъци и вражди. Съзнание, че „всички сме чада на България”.
      4. Възпитание в младежката общност още от пубертета на истинска другарска солидарност, взаимопомощ, грижа за материално слабите, за бедните деца на своя народ. Култивиране на почтеност и скромност в личния живот. Отговорно отношение към всяка стотинка обществени средства.
      5. Култивиране на рицарски способности да се чувства човек щастлив, когато дава на другите, а не когато взема.

А всичко това оценено в цялост ще рече: подготовка на общественици родолюбци в действие – националисти, демократи, морални хора.

Повече от четвърт милион млади българи минаха през организацията за по-малко от 15 години, в които тя действаше легално, полулегално и нелегално. Тя даде душевна закалка и стоическото достойнство на поколението, което трябваше да понесе най-тежките удари на утвърдилата се в страната комунистическа диктатура.

Тези 250-300 хиляди легионери присъстват и в днешното битие на родината. Не с нищожния брой на оцелелите до наши дни, а с децата, внуците, с приятелите, с духа на младостта, пренесен през десетилетията гнет. Този дух предаваме на младите, които идват при нас, повярваха ни и поеха най-доброто, което сме съхранили.

Историкът, който се наеме да изследва научно и представи истината за легионерството, ще открие в документите и свидетелствата на епохата много младежка мечтателност, наивност, а и крайни становища и действия. Но нека не забравя в коя епоха се роди, расна и бе посочена преди да възмъжее младежката легионерска организация. Това бе епоха на локални и глобални световни конфликти, на метежи и революции, изпитания на нови обществени системи, някои от които отстоявани от привържениците им с почти революционен фанатизъм.

А в коя България възникна легионерството? В разорената от катастрофални войни страна, в общество, настръхнало и разсечено от кървавите бразди на граждански стълкновения и непримирима вражда. И ето ги младежите от 30-те години на века, без материални средства за борбата, която поемат (нито един богат български търговец или индустриалец не ги подкрепи) без напътственото или насърчително присъствие на бащите – те стояха на страна и не ни вярваха. Какво може да се иска от тях при тия дадености? Мъдростта, за която дори днес обществото ни не е дозряло? Пророческо ясновидство? Детайлна оценка на собствените пориви и вяра? Би трябвало да са гении, ако можеха всичко това. Нямаше гении в Съюза на Младежките Национални Легиони. Но имаше много хиляди, които с разум и сърце посветиха младия си живот на Отечеството. И стотици, чиито живот бе погубен, заради тази вяра.

Днес, когато възкресяваме спомена за легионерската организация, за истинската й роля в новата история на България и за съдбата на хората, които й принадлежаха, един въпрос изисква честен отговор: коя е действителната разцветка в политическия спектър, която трябва да им се присвои? Добросъвестният историк на тази епоха следва да даде единствен отговор: ТРИБАГРЕНИКЪТ НА ОТЕЧЕСТВОТО НИ БЪЛГАРИЯ!

About the Author

avatar
Редакция
Вестник "Прелом"

Бъдете първият коментирал "Излезе второ издание на „ЛЕГИОНЕРСТВОТО” на Дянко Марков"

Оставете коментар

Email адресът ви няма да се публикува.


*


Time limit is exhausted. Please reload the CAPTCHA.