![]() |
На 20.02.2012 г. Дянко Марков изнесе лекция на тема „Кой и защо уби ген. Луков?“ Препълнената зала „Виктория” на Столична библиотека събра както съвременници на тези събития, така и много млади хора, търсещи историческата истина. Дянко Марков сподели, че подготвя своята нова книга „Свидетелствам под клетва”, чийто първа глава е „Преди катастрофата”. „В нея разглеждам Деветосептемврийската катастрофа, която можеше да бъде избегната. Един от факторите, които можеха да постигнат това бе ген. Христо Луков, водач на СБНЛ, който именно затова бе убит”, подчерта Дянко Марков. „Защото той се стремеше да осъществи един държавнически акт, с който да изведе България от съюза с Тристранния пакт, за да бъде изключена окупацията й от Империята на злото и да бъде осъществено едно по-друго бъдеще на нашия народ и държава.”, каза още ораторът.
Има няколко версии за смъртта на ген. Луков. Едната от тях е, че главата на генерала била поискана от уволнените от Луков офицери от Военната лига, които по това време комунистите се опитват да включат в наскоро формирания “Отечествен фронт”.
На читателите на в. „Прелом” представяме другите две версии, като част от експозето на Дянко Марков , което ще намерите и на страниците на книгата му.
„В комунистическата пропагандно-агитационна публицистика след 9 септември 1944 г. този терористичен акт е мотивиран с обвинителната теза, че ген. Луков се е готвил да извърши преврат с помощта на преданите му офицери и легионерите, за да тласне България във война със Съветския съюз. Искал да прати 10 български дивизии на Източния фронт, за да спасява положението след катастрофата при Сталинград. Приемливо обяснение, дори почти морално. Така е представено и в официалната комунистическа историография. Но е невярно. Генерал Луков не можеше да замисля преврат. Човекът, който отстрани превратаджиите от армията, който я върна към възрожденските идеали и я постави в служба на тия идеали, не можеше да крои заговор. Тази версия отпада по морални и психологически съображения.
Че генералът не е имал приписваните му намерения може да се заключи както от свидетелството на оцелели дейци на СБНЛ, така и от някои, за щастие, съхранени документи. Още в есента на 1942 г. ръководството на легионерския център около генерала разпространява позив, внушаващ резервираност към обвързването на България с военни съюзи и особено към участие във военни действия, освен ако страната ни бъде нападната. Не бива да се пропуска, че ген. Луков е вещ военен. Той е следял и разбирал по-добре от всеки друг каква е действителната обстановка по фронтовете. Особено през зимата на 1942-1943 г. генералът си е давал сметка, че Германия губи с всеки изтекъл ден. Един български патриот в такъв момент можеше да мисли само за едно: как по-безболезнено да бъде изведена България от съюза й с Германия, който я обричаше да сподели докрай последиците на едно тежко поражение. Именно в тая насока са били генералските планове, държани в строга секретност дори и от най-близките му сътрудници в легионерските среди, но въпреки това доловени от политическата полиция. В архивно дело 1358, с. 45-46 и сл., полицейският доклад съдържа данни за срещи на Луков с чужденци (есента на 1942 г.) и водени тайни разговори с представители на англо-американците с германско съгласие. Упоменати са и срещи на Луков с Никола Мушанов, Кръстю Пастухов, Софийския митрополит Стефан – всички противници на съюза с Германия, но не комунисти; срещи и с представители на Турция, с които Луков е разговарял свободно на езика им. За какво? За да прави преврат и хвърля България във война със СССР? Абсурд! Та всеки български фелдфебел може да прецени, че 10-12 български дивизии на Източния фронт не ще изменят хода на войната, а ще подействат като любезна „покана за танц” към турската армия на Балканите.
Убедени сме, че добросъвестното историческо дирене рано или късно ще докаже, че в основата на генералските планове е стоял обратът. Безспорно, разчитал е на единствената мощна обществена противокомунистическа сила в страната, на легионерите. Разчитал е и на българското офицерство, което го уважаваше и беше преживяло с него възраждането на българската войска. Той се опираше на тия два фактора. Но генералът не конспирираше срещу двореца. Никой не би го подкрепил в подобна конспирация – нито легионерите, които обичаха своя цар, макар да не срещаха взаимност, нито офицерството.
Генералът се готвеше в подходящия и решителен момент да поднесе на двореца алтернатива на онова, което е. Очевидно правителствата и хората, които бяха присъединили страната към съюза с Германия, трудно можеха да извършат оттеглянето. По-лесно биха могли да сторят това личности и среди, неангажирани с тая политика.
Истината е, че по това време България имаше две силни личности, които съвместно можеха да изведат страната благополучно от буреносните води на Втората световна война: генерал Луков и цар Борис III. Само за шест месеца и двамата отидоха в небитието. Генерал Луков – с куршумите на комунистическите терористи. Цар Борис – при все още неизяснени и в много отношения загадъчни обстоятелства.
Ще ми се да възразите веднага: „Как така? Генералът беше приятел на германците. Той ли ще изведе страната от Тристранния пакт? Вашата теза е несъстоятелна!” Действително генерал Луков бе приятел на германците, както и легионерите, както и повечето офицери. Но в този момент, а и много време след това, само за приятелите на Германия бе възможно да изведат страната в неутрална позиция успешно, без тежко кръвопролитие за нашия народ.” / ПРЕЛОМ
Бъдете първият коментирал "Кой и защо уби генерал Христо Луков?"