Роден в Шумен на 7-ми януари 1906 г., завършва право в Юридическия факултет на Софийския университет през 1936 г. В периода 1940 г. – 1943 г. е последователно кмет на Калофер и на Силистра, който в резултат на неговото управление е обявен за град-образец в Царство България.
Един от основателите в 1930 г. на Съюза на българските национални легиони, изявен и утвърден негов дългогодишен водач. Осъден на смърт от Народния съд (с три смъртни присъди), той е един от малцината, които успяват да напуснат страната и да се спасят. След 53 години в изгнание, запитан защо се завръща в България, д-р Иван Дочев отговаря: “Цял живот съм се борил против комунизма за свободата на българския народ и България. Когато днес българският народ е въстанал против комунизма, моето място е при него!”
Публикуваме откъси от негови интервюта в български медии след завръщането му, които илюстрират легионерските му възгледи.
За икономиката:
„Не е вярно, че в България няма възможност да има работа за всички, че няма възможност трудолюбивите да прогресират. Помня – преди 90, 80, 70 години в България нямаше такива проблеми. Имахме един милион частни земеделски стопанства, които осигуряваха работа и прехрана почти на половината от населението. През втората половина на 1943 и преди 9 септември 1944 г. бях главен секретар на Съюза на частните земеделски стопани – един милион членове. Техните деца идваха в градовете, завършваха образование, връщаха се на село, модернизираха земеделските стопанства, увеличаваха и подобряваха производството, добиваха два пъти повече, отколкото трябваше за вътрешни нужди, и произведеното в повече продаваха в чужбина. Имаха всичко, което им трябва. В градовете тогава започна развитието на дребна индустрия, търговски предприятия и малък бизнес, който осигуряваше работа за всички. Въпросът с безработицата не съществуваше.”
За образованието:
„В България се създадоха повече университети, отколкото са нужни за специалностите, в които тия университети обучават и произвеждат висшисти. Голямото мнозинство от тия университети се наричат „свободни” или по-точно частни. От таксите, които плащат студентите, персоналът е добре платен – кой се интересува какво ще прави завършилият?! Всяка година тия „свободни” университети бълват десетки хиляди висшисти – историци, математици, философи, литератори и пр. За завършилитие тия професии едва има работа и едва могат да се намерят места за 10%. А в сектора на редица други професии, занаяти, бизнеси, производствени предприятия и пр. няма подготвени хора. Виждам обяви, много обяви за дирене на специалисти, а няма подготвени кандидати, докато хиляди висшисти, които нашите университети са дипломирали, не могат да намерят работа. Тия, които са се примирили, са станали сервитьори, продавачи, те не само не са доволни, те са разочаровани, те се чувстват заравени от държавата, излишни.
Образователната реформа трябва да промени основно днешното положение. Нови факултети, нови институти трябва да се създадат и да се подготвят хора за всички отрасли на работата в живота. Във всеки университет трябва да има специална служба, която цяла година ще проучва, ще търси и ще сключва договори за работни места, които да предложи на завършилите. Не може да съществува университет или висше учебно заведение, без то да има такава служба и тя да работи резултатно.”
За обществения ангажимент на младите:
„Винаги съм живял с убеждението, че младият човек не е покварен – животът го покварява. И когато му дадеш възможност да се прояви по начин, с който може да се гордее – че е направил нещо полезно, нещо почтено – той ще бъде увлечен след една идея. Днес българските млади хора са в безпътица – нито една от партиите, които се борят за власт, не мисли за тях и никой нищо не им предлага. Тогава остава едно разрешение, както стана и по наше време – Българските национални легиони увлякоха толкова много младежи, че само за две години се превърнахме в сериозен политически фактор. Не е невъзможно да се случи и сега – младият човек е идеалист по природа.”
За национализма в политиката на глобализиращият се свят:
„Национализмът не само има място, но е и задължителен елемент, за да може една нация, една държава да се съхранят. Аз съм живял половин век в САЩ. Ами в света няма по-големи националисти от американците, макар че същевременно те се приемат за най-големите демократи. По този начин те ни дават пример как, събрани заедно, създават и себе си, и собствената си държава. Духовното, което всеки един човек таи вътре в себе си, трябва да получи ответ. Мислите ли, че тези половин милион млади българи, които се скитат по света немили-недраги, не биха се върнали в родината си, ако тя им предложи перспективи? Аз съм на тоя свят почти цяло столетие, но бих искал да кажа на младите тук – направете всичко възможно, за да се върнат вашите връстници и приятели, отворете сърцата си за един необходим идеал така, както го правехме ние преди 75 години….”
За турците:
„Спомням си миналото – как беше по времето на моите младежки години. Аз съм от Шумен – там живееха над 10 000 граждани от турски етнически произход. Въобще не можеше да се говори за различия. Нашите съграждани турци и ние, българите, живеехме в пълно разбирателство – никакви различия. Българските граждани – турци, ставаха членове на различните партии и някои от тях биваха избирани на един или друг пост. Като завърших гимназията, работих пет години во общинското управление, преди да отида да следвам. Помощник- кмет беше Сабри Садъков. С него работехме в пълно разбирателство. Баща ми беше офицер – командир на артилерийския полк, чувал съм да казва много пъти какви добри войници турци има. Съгражданите ни турци имаха свой бизнес и се ползваха с добро име. Нямаше разлика – ние всички бяхме български граждани. Така помня беше до идването на комунизма на 9 септември 1944 г. когато напуснах България за да спася живота си.”
За „антисемитизма” на СБНЛ:
„Нашата организация, нашата програма и устав още от 1930 г., когато се формира, има в устава си клауза, че съгласно Търновската конституция всеки един български гражданин е равен пред законите и има право на държавна защита и на тази база тогава, по това време, аз лично казах, че смятам, че не бива да се допусне депортиране на който и да било български граждаднин по искане на коя и да е външна сила, защото това нарушава нашия суверинитет и правата които имаме всички по конституция.
Това, което се пише по вестниците, е комунистическа пропаганда по адрес на нас за погроми и прочее върху евреите.
Колкото до ограниченията, наложени от Закона за защита на нацията, не искам да критикувам и да казвам дали формално, теоретически тези мерки са демократични или не, обаче аз подчертавам, че тези мерки са взети не с намерения да се преследват, да се тормозят евреите, а да се задоволи една външна сила, която минава през нашата страна, да не ни прави тя неприятности. И от друга страна, мога да ви кажа, да се защитят даже самите евреи! Да се спасят евреите от други неприятности, които може да им се навлекат в страната, освен исканията за депортиране. Защото те бяха изпратени на места, където никой не можеше да ги безпокои! Не бяха турени в лагери, никой не ги преследваше! По-добре, че не им се каза да стоят вкъщи, защото нощно време никой не можеше да контролира какво можеше да се случи на някоя улица. Така че фактически, от една страна, се изпълняваше желанието на германците, обаче то се изпълни по такъв начин, че да бъде и не толкова вредно, а даже полезно за самите наши граждани евреи!”
Бъдете първият коментирал "106 години от рождението на Иван Дочев – легенда за национално мъжество"