На 30 май 2015 г. за 25-ти път Българският демократически форум почете жертвите на концлагера „Белене“. Тази година поклонението бе под мотото „Белене – мост между поколенията”. За втора поредна година то бе организирано от енорийския католически свещеник Паоло Кортези, който създаде и инициативен комитет за построяване на парк-мемориал в Белене. Целта е той да стане място за поклонение пред невинните хора, страдали за идеите си и за свободата. В комитета влизат 150 беленчани, 80 от членовете му са италианци, има също французи, холандци и британци.
„Репресираните от комунизма намаляват с всяка изминала година. След промените те бързо бяха забравени, но е важно да приемем започнатото от тях и паметта за жертвите да се пази от гражданското общество“, каза по този повод отец Паоло Кортези.
Тази година освен представители на съюза на репресираните и на десните политически партии в Белене се поклони и председателят на Народното събрание Цецка Цачева.
За първи път бяха отдадени военни почести. Не липсваше и ирония. Въпреки че сред жертвите на концлагера Белене, а и на репресиите, има много свещеници, тази година нито един православен отец не присъства на поклонението. Най-малкото за да отправи молитва за душите на своите събратя. Наложи се католическият свещеник да замести тази липса и заедно с нарочно пристигналия ходжа да отправят своите молитви.
И още една ирония – скандалът, който се развихри по-късно като буря в чаша вода. За какво става въпрос?
По идея на отец Паоло Кортези в програмата на поклонението за първи път бе включена пиеса за живота и съдбата на лагеристите, в която участваха деца от гр. Белене. Инициативата не е случайна и в нея е залегнало дълбоката вяра и разбиране на отеца, че „паметта за миналото най-добре се съхранява и предава чрез културата“.
Това стана повод да се разрази полемика, може ли деца да участват в театрални постановки с тематика от такива жестоки исторически събития, отец Паоло Кортези заяви, че децата са се включили в театралната постановка доброволно и по негова покана. „Това при нас, в Европа, се казва театър, култура“, каза още той. „При нас във всяко училище през февруари за Холокоста се правят пиеси с деца като надзиратели. Може би е изненада за България, защото тук не са правени такива неща, но при нас е култура, театър.“
От своя страна директорът на ОУ „Васил Левски“, гр. Белене Румяна Богданова защити идеята за постановката като коментира, че училището не е организатор, но че тя се прави с изричното знание на родителите. „Тази църква работи страхотно с децата, учат се и православни, и католици“, каза тя.
„Бях там и видях как тези деца, хванати за ръце, преди да започне постановката направиха молитва на лобното място в памет на жертвите в лагера!“, възмути се и председателят на БДФ Жаклин Толева.
От своя страна Глория Георгиева, едно от децата, участвали в пиесата, коментира нападките така: „Какъв е проблемът, че в пиесата участваме младежи?! Имахме огромно желание да покажем, че и ние се интересуваме от това, което се е случвало преди в лагерите и как са страдали хората. Искахме да покажем на обществото какво е било и да почетем по този начин паметта на загиналите. Не разбирам защо се изопачава всичко… Това , което направихме, е похвално. Защо трябва винаги да търсим лошото?!“
Многократно изказваното от БДФ мнение е, че този период от нашата история трябва да бъде адекватно отразен в учебниците и трябва да се изучава от учениците.
Ние, от БДФ, недоумяваме защо вместо да се коментира участието на децата в една пиеса, не се коментира ужасяващата липса на памет за жертвите на комунизма.
За нас няма оправдание фактът, че вече 25 години остров Белене тъне в боклуци, че времето бавно, но безвъзвратно, унищожава материалните свидетелства за онези страшни дни на идеологическа ненавист към човека. И не се прави нищо по въпроса цели 25 години!
Припомняме, че БДФ се включи с нарочна инициатива на Съюза на репресираните от комунистическия терор за откриване на лобните места и поставяне на паметници на жертвите на комунизма. Такива събития, свързани с паметта, и така направени, както това в Белене от отец Паоло Кортези, са крайно необходими, макар и закъснели цели 25 години.
Защото къде е гаранцията, че ужасяващото минало няма да се върне отново при счупения понтонен мост на паметта ни между поколенията?!
Бъдете първият коментирал "Белене – мост между поклоненията"