![]() |
Ема Вълчева
На целия народ правят впечатление меките присъди, а често и оправдателни, които дава днес българският съд на изпечените, доказани грабители и мошеници. Налага се чувството на страх и безпомощност у магистратите. И… за поръчка от партийни централи. Всичко обаче е за сметка на нас, все по-обединяващите поданици на държавата България. Нямам предвид корупцията на известни политици, за които се узна, че са „консултанти” или „покровители” на фирми. Но да вземем примера с един не много известен грабител „бизнесмен” и мафиот от Перник, който беше осъден напоследък. „Бизнесменът” присвоил 8 милиона евро, част от парите по програма „Сапард”, дадени от ЕС на нашата държава за развитие на селското стопанство. Доказано грабителство чрез арест, следствие и т.н. И в края на краищата „осъден”. Но как?! На 3 години затвор и да заплати 10 хиляди лева. При това, той и адвокатите му бяха възмутени и сигурно при обжалването всичко се е намалило. Че то сладка работа! Дай да крадем и ние! Той е осигурил семейството и бъдещето си със 7 995 000 евро! Муха ще го ухапе за тези 10 000 лв.! Че даже и в евро да са! А в затвора ще лежи не повече от 1 година, година и половина, време в което ще си почива и ще философства колко несправедливо е осъден, а колко е велик като бизнесмен. И ще се храни там много по-добре от един български пенсионер, защото има международна конвенция за правата на затворниците, която не позволява да им се дава лоша храна. А в това време българският пенсионер, работил за държавата повече от 30 години, подхранвал я с материалния си принос, а броящ днес стотинките си, ще си хапе пръстите от яд и глад.
В началото на 50-те години от миналия век, т.е. по времето на сталинизма, в Министерството на финансите при ревизия беше разкрита една схема за източване на пари от държавно предприятие. В схемата са участвали четири, пет отчетни лица, между които и една жена. Общо присвоили около един милиона лв. Не зная колко са тези пари днес при сегашния курс на лева. Всичките отчетници бяха осъдени на смърт. Жената се прави на луда близо цяла година, но в края на краищата беше екзекутирана. Един от осъдените имал роднина в САЩ. Роднината се обадил оттам, че е готов да заплати присвоеното от неговия близък, но българските власти му отговорили: „Ние ще го разстреляме не толкова за ощетяване на държавата, а за дързостта на постъпката му!” По това време т.нар. „съдебна справедливост” е имала презумпцията: „Да убием недоубитите врагове на Народната власт! Защото само враговете на Народната власт – буржоазните остатъци от миналото, крадат!” А пък, ако са партийни членове, те са „врагът с партиен билет”! Днес меките присъди се дават с друга презумпция: „Абе това са наши хора, на нашите хора – синове и внуци!” Да, „нашите хора” спокойно може да крадат, да стават богати, за да управляват по-нататък и създават… династии от богаташи и властници. С частни дворци, частни самолети, милиони в чужди банки. „Нашето” си е по-друго. „Нашите хора” в Съда издаваха смело смъртни присъди, дори за недоказани грехове. Те и до днес са в Съда! „Съдията” Дим. Попов, който след демократичните промени стана Министър-председател, беше осъдил на смърт, без да му мигне окото, един младеж за това, че „опозорил” гроба на Людмила Живкова. При това не било доказано, че наистина го е направил. Гробът на „царската дъщеря” се пазеше от милиционери. Как щяха да допуснат те това?! По-скоро е бил заподозрян, че иска да го опозори и за да изтъкнат те свръхзаслугите си в опазването на „свещения гроб”, са го наклеветили. Интересно, ако младежът беше успял да опозори гроба на неизвестна жена, дали би бил поне глобен?! Но „нашето” си е по-друго нещо!
Съдът не е само една от властите в държавата и институция за съдопроизводство. Съдът претендира да е най-висшата морална институция. И така е при всички държави, през всички времена. Думите „право” и „истина” са негови основни понятия. Но от 67 години насам българинът е разочарован и разколебан. Много други институции нахално присвоиха неговите функции и накараха народа да се усъмни в морала му. Като се почне от т.нар. „Народен Съд” след 9.ІХ.1944 г. с неговите безобразия, социалистическото МВР, което също извършваше „правораздаване” чрез жестоки побои и пращане в концлагери – без никаква отговорност; кварталните „доброволни отряди” и „другарски съдилища”; доносничеството, което решаваше нечии съдби, всяващо страх и чувство на несигурност. И днес българинът усеща, че Съдът или го няма или е фалшив и безкрайно подчинен на тези, които бяха силни 45 години, та до днес.
Безсилието и опошляването на българския Съд дава най-голям принос за развращаването на нацията днес. Хората няма вече на кого да се надяват в понятията „право” и „истина”. Както казваше покойната ми майка в годините на социализма: „Правото” го няма! То е „криво”! А „истината” е „лъжа”! Днешното състояние на тази институция, призвана да упражнява най-високия морал в държавата, доказва тези думи!
Бъдете първият коментирал "Българският съд днес"