Както всяко чудовище на революцията – така е и нашето, макар и по-малко, уж реформаторско. Веднъж облажило се от властта хлъцна и побърза да изяде своите чеда. „Граждански съвет ли? Какво е това?“ каза си то, опиянено. Явно вече забравило, че доскоро претендираше да върне властта на България в ръцете на нейните граждани. „Кои граждани и кога?!? Ммм, вече няма значение, всяка власт оправдава целта.“, каза то и примлясна щастливо. Прав е бил Прасчо, заключи нашето ламско чудовище „Колкото повече, толкова повече“… И преглътна безславно главата на един очилат професор. Клетият политолог така и не беше разбрал за какво служат партиите в една политика. В неведението си се подхлъзнал на една скроена интрига с вкус на дезинформация и стана поредната жертва… А нашето чудовище, позаглади ръб и заприлича на обръч.
Вихра Мартенска
Бъдете първият коментирал "Историята на едно самоизяждане"