Кристиaна Маринова: „България има нужда от отговорни държавници с визия за бъдещето ѝ!“

Кристиана Маринова

Като млад човек как оценявате ситуацията в България и как виждате своето бъдеще в нея?

България за мен е като изоставена къща. От нея лъха чувство на запустялост, безстопанственост и безотговорност. Стопаните ѝ са се изпокарали чия е и докато се водят съдебни дела, всеки е разграбвал, каквото е можал… Ситуацията в България е тъжна, защото управниците не са отговорни към завета на Левски за „свята и чиста република“. Никой не гледа като грижовен стопанин на България. Няма го усещането за жертвеност към Родината, нито за дълг, който трябва бъде изпълнен.

Колкото до бъдещето на младите хора в страната ни, според мен то е свързано точно с това осъзнаване. Така всеки според силите си може да даде своята дан за България.

Освен професията, която съм си избрала, бих искала да работя за подобна промяна в мисленето на хората. Всеки от нас носи отговорност. Отговорността е нещо лично, нея не бих могла да я вменявам. Но бих искала да ги провокирам и събуждам за работа в тази посока.

В този смисъл подкрепяте ли протестите за оставка на правителството и своите „ранобудни“ колеги?

Главният виновник за положението в България, според мен, е тоталитарният режим на комунистическата партия (БКП), която после се прекръства на социалистическа (БСП). Това е партия, която още с идването си на власт през 1944 г. целенасочено унищожава, избива съзнателните, будните, творците, личностите…

Няма как днес тази партия да има „прогресивна политика, в чийто център е човекът“, както претендират. Кой човек? Безличният индивид в „народните маси“? Или свободната по дух личност с идеи и мироглед?

Поначало за комунистическата идеология „народните маси“ са ценност, а не личността. Те са предпоставка и необходимост за „налагане на диктатурата на пролетариата“. Дори самите думи са стряскащи! Какво значи да се наложи една власт? Да се вземе със сила, с революция, с кръв, както пишат. А диктатура? Защото това е всъщност – тези 45 години власт на социализма са диктатура. Логично е тогава, че никой не е имал право на лично и различно мнение. Затова с хиляди са избивани, затваряни и преследвани! И това е голямата разлика между „народната маса“ и едно гражданско общество. Общество от изградени и свободни личности.

За жалост в България политиците все още гледат на народа като на „маса“, а не като на общество от личности! Тогава за какво управление и за какво развитие на страната ни да говорим?

Откакто е на власт, то само потвърждава първоизвора си – БКП. Със същите прийоми. Като се започне от назначението на Делян Пеевски за шеф на ДАНС – едно явно доказателство за механизмите на функционирането на властта.

Затова напълно подкрепям протестите за оставка на правителството. Протестът на Ранобудните бе студентската ни реакция на възмущение. Голяма част от тях са ми приятели. Това са будни, начетени, мислещи, отговорни младежи. Те знаят, че бъдещето ни зависи от всяко решение и действие днес. Би било тъжно един ден те да напуснат България! Защото имат капацитет да я променят.

Сред толкова политически сили, подкрепящи протеста на Ранобудните студенти, припознаха ли те някоя от тях за своя и защо?

Не, не припознахме никоя политическа сила за своя. Поискахме повече морал в политиката, по-прозрачни действия на управляващите. Това искане е гражданско, надпартийно, демонстрация на недоволство и на въпиюща нужда от корекция на нравствените категории в обществото ни! Затова и събра толкова широка подкрепа сред студентите.

Някои политически сили използваха момента, за да се обявят за наши водачи. Те също искаха повече морал в политиката. Според общото мнение на Ранобудните студенти обаче, искането за повече морал в политиката изключва участието на политическа партия. Защото „тя е част от същата тази опорочена политическа среда“.

Какво е Вашето впечатление – познават ли младите хора достатъчно добре историята ни и дават ли си сметка за причините, довели до днешното състояние България?

За жалост, мисля, че хората на моята и около моята възраст наистина са бедни на знания по история. А достоверното историческо знание е в основата. Чрез него можем да правим преценки на причините и следствията за дадено събитие от настоящето. Липсата на знание дава шанс за пропаганди като сантименталното: „И все пак, по време на комунизма се е живеело по-добре“. Това са думи на мои връстници и те наистина живеят с тази внушена илюзия.

Какво бихте променили като млад човек, ако зависеше от Вас?

Отношението на хората към България. Бих се опитала и да засиля диалога между поколенията в името на една кауза – бъдещето на България. Нужни са не само вяра, устрем и младежки плам. Нужни са и мъдрост, опитност, трезвост, познаване на детайлите, визия за общия план – неща, които младите учат с времето. Съчетанието на младежкия жар с опита на зрялото поколение прави всяка мисия възможна. Особено когато е в името на Родината ни. В този смисъл България има нужда от отговорни държавници с визия за бъдещето ѝ, за да бъде отново „държава на Духа“, както я нарича академик Д. Лихачов,