Ванга като опорна точка
Винаги съм вярвал, че човек сам кове съдбата си. При това не ме разбирайте погрешно – аз съм християнин и дълбоко вътре в себе си винаги съм вярвал в Бог.
Винаги съм вярвал, че човек сам кове съдбата си. При това не ме разбирайте погрешно – аз съм християнин и дълбоко вътре в себе си винаги съм вярвал в Бог.
Роди ме, мамо, Станишеф и ме хвърли на ПЕС. ПЕС като Партията на европейските социалисти, а не славянското „пес“ – „куче“. Уточнението и справката в етимологичния речник се налага, защото от него притеснено разбирам, че от славянското „пес“ произлизало и „псувам“. Ха така! Ако не вярвате, речникът продължава с пример: „…по подобие на гръцкото „циник“, което също произхожда от „куче“. Замислих се. Това е наука! Тя работи само с проверени факти, не е туй-онуй! Затова трябва внимателно да се разчепква и проумява.
Европейският съюз харчи толкова много пари за програми, повишаващи толерантността и солидарността. Дори цели години преминават под наслови Европейска година на толерантността, на солидарността, на какво ли не. А българите винаги сме си били и толерантни, и солидарни, и търпеливи.
„O tempora, o mores!”, възкликва Цицерон в първата си реч срещу Катилина. Прахосникът на цяла една държава, ламтящият за власт на всяка цена, популистът, заговорникът в убийства, родоотстъпникът Катилина. За него „сенатът знае, консулът вижда и все пак този човек е още жив! Той е жив! Той дори се появява в сената и участва в консултации с обществеността… Докога, Катилина, ще злоупотребяваш с търпението ни?”, възмущава се Цицерон и остава в историята с изобличителните си речи.
В царството на слепите, казват, че едноокият е пророк. В царството на социалистите – също. Един едноок поет е приет за пророк – Гео Милев. И ги води. От „Септември” през „Ден на гнева”, та до „Ад”. В този ред са и неговите поеми. Написани с гръмки, експресивни слова, в които на пиедистал е гневът! На роба гневът, обърнете внимание! Робът, който революционно въстава и казва „Долу Бог!” и заявява, че „Без Бог, без господар, септември ще бъде май!” Точно тук Гео Милев е забравил морала. Но един друг пророк, не по-малко жесток – другарят Ленин уточвява: „Няма морал, има революция!”