QUO USQUE TANDEM ABUTERE, CATILINA, PATIENTIA NOSTRA?*

„O tempora, o mores!”, възкликва Цицерон в първата си реч срещу Катилина. Прахосникът на цяла една държава, ламтящият за власт на всяка цена, популистът, заговорникът в убийства, родоотстъпникът Катилина. За него „сенатът знае, консулът вижда и все пак този човек е още жив! Той е жив! Той дори се появява в сената и участва в консултации с обществеността… Докога, Катилина, ще злоупотребяваш с търпението ни?”, възмущава се Цицерон и остава в историята с изобличителните си речи.

„О времена, о нрави!”, ще възкликнем потресени и ние (след цели 2000 години!) от същия нрав на днешните катилиновци. Историята дали си прави шега, че сякаш се повтаря, или някои не са нито пораснали, нито променили нравите си? Рожбите на БКП (БСП) се разхождат и в нашия Парламент и доскоро в Президенството като живо въплъщение на епохата си. И всички знаем за тях, и всичко виждаме (вече имаме радиа, телевизии, вестници), и все пак тези хора са живи! И днес имат същите катилинови амбиции за власт. Власт на всяка цена. Независимо от средствата, защото целта ги оправдава.

Георги Седефчов Първанов и Сергей Дмитриевич Станишев

Екс президент и екс премиер на България.

Бащата и реализаторът на едно от най-престъпните управления на България в най-новата й история – Тройна коалиция.

Кои са те?

Единият – роден на 28 юни 1957 г. в село Сирищник, Пернишко. Българин по рождение. Пролетарско дете – син на кранистката Мария Първанова и шлосера Седефчо Първанов.

Другият – роден на 5 май 1966 г. в град Херсон, СССР (днешна Украйна). С руско гражданство по рождение, от което се отказва през 1996 г. и приема българско. Баща му е Димитър Яков Станишев – бивш секретар на ЦК на БКП, отговарящ за международните връзки на партията. Майка му е проф. Дина Сергеевна Мухина, преподавател по славянски филологии в СУ „Св. Климент Охридски”.

И макар че в социализмът всички са равни, все пак някои бяха повече от другите. Тази разлика по рождение на единия с другия играе съдбовната си роля в живота на младежите. Защото по различен път се отправят към властта. И по различен начин я консумират, а изплащайки своята дан и тя ги консумира.

Да, и двамата завършват история.

Единият в СУ „Св. Климент Охридски“ с дисертация „Димитър Благоев и българският национален проблем 1879–1917 г.“.
Другият в Историческия факултет на Московския държавен университет с дипломна работа „Ролята на униформата за бойния дух на военнослужещите в Червената армия“ и дисертация „Система на служебното повишение на висшите граждански чинове в Русия и нейната еволюция във втората половина на 19 век“

Междувременно.

Единият е вербуван като секретен сътрудник на външното разузнаване с псевдоним Гоце.
Другият няма нужда да бъде вербуван, той е част от системата, за която вербуват.

Единият е забелязан и приет в кръга на Лилов, като специално се школува за предстоящата си мисия във властта след „промяната” от 10 ноември 1989 г.
Другият по семейному не е излизал от кръга на управляващите.

Така през 1996 г. и двамата са във Висшия Съвет на БСП.
Единият израства до директор на Центъра за исторически и политологически изследвания, а другият завежда отдел „Външна политика и международна дейност“.

И ето ги на политическата сцена – новата смяна комсомолци – усмихнати и симпатични, млади и „непокварени”.
От председател на БСП, през 2002 г. Първанов е избран за президент на България и на този пост остава два мандата – до 2012 г.

Станишев поема председателството на БСП през 2002 г. и през 2005 г. става министър-председател на България с мандат на ДПС, начело на Тройната коалиция.

Но тежка е царската корона на една глава, родена за каскет.

Първанов така и не успява като държавен глава да спечели уважението на Европейските лидери, а и на световните. Може би те тихомълком го разпознаха като „най-високопоставеният представител на българската мафия”, както сполучливо го нарече един политолог. Може би видяха в него човека, реабилитирал бившата ДС по всички етажи на властта. Може би ги отблъсна с така широко рекламирания си „Голям шлем” в енергетиката. Така или иначе – всички те дипломатически си замълчаха и го изолираха.

Превърнал се в Господин Никой, той би националните ни рекорди по посещения в екзотични страни. Една от най-знаменателните му визите е тази в Узбекистан през 2008 г. и бракониерския улов на защитения от „Червената книга” архар – свещено животно за местните, които до ден-днешен не могат да забравят светотатството. Другият му гаф е пак през 2008 г. – докато народът жалеше жертвите във влака София-Кардам и цялата страна бе потънала в скръб, се оказа, че държавният глава е ловувал край Симитли. Но тази 2008 г. така му започна на Първанов – на куцуз, още през януари, когато врабче заседна в колесника и приземи аварийно президентския му самолет.
Неуспешният политически ход и провал на Гоце обаче несъмнено бе създаването на АБВ. Кой знае защо след като награди куцо и сакато с ордени „Стара планина”, Първанов се вживя в ролята си на духовен баща на нацията и на 11.11.2010 г. официално обяви движението „Алтернатива за българско възраждане“ (АБВ) като „коалиция на духа, своеобразна лаборатория за алтернативни политики”. Алтернативи – нито духовни, нито политически се забелязаха и движението си остана мъртво родено.

Но всичко това някак бледнее пред една страшна картина от премиерството на Станишев, излъчена по големите руски телевизии. Картина, която остави без дъх всеки българин, попаднал по случайност на руските новини. (Защото българските телевизии го пощадиха и не я излъчиха!) Премиерът на Беларус и премиерът на България чинно седят и виновно гледат като прегрешили деца премиера на Русия – Путин. А Путин беше разярен и разпалено им се караше! На руски. Няма преводачи! Няма протокол! Няма достойнство на държавници! България, в лицето на премиера си Станишев, бе на колене! Виновно гледаща като сополив келеш, направил нещо грешно пред настойника си! Действието се развива през онзи леден януари на 2009 г. в разгара на газовата криза, когато, както добре помним, Русия спря кранчето за газта на България и ЕС! България беше виновна пред Русия и Путин публично, демонстративно я нахока! България, която вече е в Европейския съюз!
Няма да коментирам нищо друго в неадекватното поведение на Станишев като премиер. Това стига! За цял живот стига!

Но ще протестираме като Цицерон: Докога, катилиновци, ще злоупотребявате с търпението ни?

Но ето, на 19 май т.г. на поредния конгрес на БСП си дадоха среща двамата „лидери” – Първанов и Станишев. И двамата с амбиция за председателството в партията си.

Първанов бе с нескривани амбиции за бъдещ премиерски мандат и спечелването на лидерството в БСП бе пробният камък за успеха му. Успех на всяка цена! Защото са заложени много икономически интереси, накърнени от управлението на ГЕРБ.
От 2011 г. пък Станишев е председател и на Партията на европейските социалисти (ПЕС). (В Европа явно не се гледат новините на руските телевизии.) „Ние социалистите можем да обърнем европейския кораб“, каза Станишев на конгреса на БСП и нарече „провинциално” правителството на Бойко Борисов, „което възприема Брюксел като началник, а себе си – като разпоредител.” Каква ирония си прави понякога съдбата!

Но в надпреварата на двамата лидери не чухме за нови идеи и политики. Колкото и единият да парадираше с европейски социализъм. Колкото и другият да претендираше за лидерство…

Всъщност, реално погледнато, политическа битка в БСП няма – има сблъсък на властови амбиции и интереси на отделни партийни отломъци. Има апаратни борби и компромати. Лидери също няма – има напъни на удавници да се задържат на повърхността. Но повърхността е на пресъхващо блато, отдавна потънало в тиня и жабясало. И сред прочувствените крясъците на жабоците, не му остава нищо друго, освен бавно да си се изпари в историята под лъчите на слънцето.

* „Докога, Катилина, ще злоупотребяваш с нашето търпение?”
Из реч на римския консул Марк Тулий Цицерон, произнесена през 63 г. пр. Хр., с която изобличава пред Сената заговора на Луций Сергий Катилина и неговите съмишленици да свалят властта в Рим. (бел. ред.)