Изследователи: България е дискриминирана за спасяването на евреите

България търпи дискриминационно отношение за спасяването на българските евреи по времето на Втората световна война, а голяма част от политиците и обществениците, участвали в този безпрецедентен акт, са представени като фашисти, избити при режима на БКП. Около това се обединиха българските изследователи, проучвали историята за спасяването на българските евреи от депортация, по време на пресконференцията „Спасените евреи и погубените им спасители“, дадена в понеделник (27 октомври 2014 г.) в София по повод 25 години от края на комунистическия режим и началото на демократичните промени в България.

В инициативата участваха Даниела Горчева, издател на списание „Диалог“, Холандия, Самуел Ардити, застъпник за българските праведници в Израел и автор на книгите „Човекът, който изигра Хитлер: Цар Борис III – гонител или приятел на българските евреи“ и „Спомени от годините на Холокоста – 1940-1943“, Спас Ташев, автор на изследване, посветено на депортацията на евреите от земите в Гърция и Югославия, които са били под административното ръководство на Царство България, бивш зам.-председател на Агенцията за българите в чужбина, Иво Иванов, документалист, и Ангел Чонев от музея на Димитър Пешев в Кюстендил.

„България е единствената страна, която устоява на натиска на тоталитарна Германия и отказва да депортира своите евреи, които се намират в държавните граници на Царство България“, подчерта Даниела Горчева, която от няколко години работи върху книга, посветена на спасяването на българските евреи и съдбата на хората, участвали в този акт след идването на комунистическия режим през септември 1944 г.

Тя подчерта, че актът на спасяването на българските евреи е уникален в целия свят, тъй като другият случай – на спасяването на 7000 евреи в Дания, е по-различен. Спасяването там става с прехвърлянето на евреите с лодки в съседна Швеция със съдействието на представител на нацистката партия – Георг Дуквиц, военно аташе по това време в посолството на Германия в Копенхаген, който е разочарован от възгледите на Хитлер.

Даниела Горчева обърна внимание на факта, че веднага след окупацията на Царство България от Червената армия, дошлите на власт комунисти са избили българските демократи и унищожили българския елит, включително и хора, участвали в акта на спасяването на българските евреи.

„От 43-мата народни представители, които подписват писмото на Димитър Пешев за спасяването на българските евреи, 20 депутати са осъдени на смърт, 8 на доживотен затвор, а останалите – на 15 години лишаване от свобода, включително и Димитър Пешев“, заяви тя.

По думите й, за да омаловажат своите престъпления, комунистите са се накичили с етикета „антифашисти“, твърдейки, че след 9 септември 1944 г. са избили фашистите. „Ние знаем, че тази пропаганда е лъжа, защото в България не е имало фашизъм. Участието на страната в Тристранния пакт е политически съюз, а не идеология“, добави тя.

Горчева припомни, че по време на Втората световна война България не е водила нападателни бойни действия, а след окупацията й от Съветската армия, българските воини са хвърлени като пушечно месо, под командването на Москва. В същото това време БКП избива бащите, чийто синове са изпратени на фронта.

„България е много лошо дискриминирана по въпроса за спасяването на българските евреи“, заяви Самуел Ардити, който е признат в Израел като бореца за българските праведници – хора, които са спасили и помагали на евреите през Холокоста. Той обясни, че за признаването на праведниците в Израел отговаря отделение за праведници към института „Яд ва-Шем“. Ардити посочи, че досега за праведници са обявени над 25 000 души от цяла Европа. „Например в Полша са унищожени 3 млн. евреи, а Полша има признати 6500 праведници. В България, където числото на унищожените евреи е нула, са признати само 20 праведници“, даде пример той.

Последният праведник, който е признат от България, е Владимир Куртев, деец на МВРО, участник в делегацията от Кюстендил, а самото признаване става през 2010 г. „Оттогава не е признат нито един праведник от България. Подавал към молби за различни хора, заслужили да бъдат праведници, но са ги отхвърляли със смешни мотиви“, допълни той. Сред получилите отказ е и предложението му за Лиляна Василева Паница, секретарка на комисаря по еврейските въпроси Александър Белев, която с риск за живота си през 1943 г. уведомява еврейската общност в София за готвената депортация.

От името на Клуба на приятелите българи евреи Иво Иванов изрази тревогата си от непризнаването на ролята на България при спасяването на българските евреи. „За съжаление, в България продължава да има една масирана кампания срещу непризнаването на спасяването на българските евреи, както и за опити за фалшифициране на фактите“, каза той

По думите му, от комунистическо време, когато се е вярвало, че историята е прислужничка на идеологията, в „момента някои хора се опитват да превърнат историята в прислужничка на нечии интереси, като игнорират фактите“.

Той отбеляза изпращането при последното служебно правителство на 40 български учители за обучение в „Яд ва-Шем“, националния „Мемориал на Холокоста“ в Ерусалим, организирано с подкрепата на Израел. „Ние знам, че един от тези лектори в Ерусалим не споделя тезата, че българските евреи са спасени, както и не споделя ролята на тогавашните управляващи в Царство България в този акт, а България ги спасява с институциите си. Защо тези лектори не дойдоха тук – това би било много по-евтино, отколкото на български учители – и да обяснят как са спасени българските евреи, когато фактите са ясни и общодостъпни?“, запита Иванов.

Според него фалшифицирането на фактите започва с ролята на цар Борис III и приноса му за спасяването на евреите. „Той е бил върховният фактор в Царство България до смъртта си и всички решения са взети с неговата роля. С негово решение евреите са изселени от големите градове, за да не се повдига въпросът за тяхната депортация“, посочи Иво Иванов.

Другият ключов въпрос, по който се оспорва ролята на българската държава за спасяването на евреите, е съдбата на евреите в Македония и Беломорието.

 

Ето какво казаха Даниела Горчева и Спас Ташев за депортацията на евреите, които са извън държавните граници на България.

 

Даниела Горчева: „България, която администрира тези области в бивша Гърция и Югославия, не е върховен суверен на тези земи. Според международните конвенции за водене на война – до приключването й и сключване на мирни договори, суверен на една държава е държавата, която я е завладяла и окупирала. Т.е. Германия е суверен в Гърция и Югославия. По пълномощия на Германия България получава правото да администрира тази райони, но тя не притежава върховната юрисдикция. И тя няма нито юридически, нито силови основания да се противопостави на изискването на Германия да се депортира част от населението в тези територии. Защото според тогавашните международни конвенции за водене на война депортацията не е забранена и не е престъпление. Всички я практикуват. Това се нарича депортация на враждебно население по време на война. Американците депортират 100 000 американски граждани от японски произход в концлагери. Британците депортират британски граждани от германски произход. Сталин депортира над 40 народи и етнически групи. Германия също депортира евреите с оправданието, че то застрашава сигурността на германската армия, защото извършва шпионска и подривна дейност, което, разбира се, не е за учудване при политиката на Германия спрямо евреите. Но никой не знае през 1943 г., че Германия има тайна цел. Че тя не просто ще ги премести…

И има много сериозни доказателства, че българските власти не са знаели за това. Едното е, когато стигат слухове до българското правителство (и очевидно не се знае там дали Цар Борис ІІІ не е насмел Габровски), но Габровски се скарва на Белев и казва: „Какво става? Къде отиват тези евреи в Полша?“. И командирова (това го има в т.нар. Седми състав на Народния съд, документите са издадени от издателство „Изток-Запад“) един български лекар до Полша – да види при какви условия се настаняват евреите там. Той тръгва с поредния ешалон евреи от Беломорието, мисля, и стига до Виена, където германците го връщат обратно.

И другото доказателство е, че когато Белев изпраща Калицин да подготви депортацията в Беломорието, Калицин пише рапорт и в него посочва, че когато имуществото на тези хора се пренесе в складовете, ние няма да знаем коя мебел на кой собственик е, защото те ще са сортирани по вид, а не по собственик. Аз предлагам иззетите, по нареждане на германците, скъпоценности и пари да бъдат внесени по блокираните сметки на собствениците, а другите – в един общ фонд “еврейски общини”. Българските власти намират още по-добро решение – на всяка мебел те закачват етикет с името на собственика и при продажбата се вписва надлежно, и това е внесено по сметките на собствениците. Представяте ли си, че никой няма да прави това, ако не предполагаше, че тези хора ще се върнат един ден да си поискат парите и имуществото.“

 

Спас Ташев: „Относно правната ситуация в т.нар. нови земи, мисля, че все повече дискусиите намаляват, тъй като е факт, че във военновременна обстановка действа Хагската конвенция за водене на война. Там държавата, която придобива права над завладените територии, е държавата-победител. Държавата-победител, по силата на подписаните капитулации през април 1941 г., е Германия, тъй като югославската и гръцката армии подписват такива капитулации само пред германското военно командване. Съответните капитулации и снимки от тях са запазени и аз съм чел тази документация. Хитлер прави опит българското правителство да участва в тези военни действия. Влиза се в една много сложна комбинация на всички балкански държави, особено по силата на т.нар. Малка Антанта, но България не е въвлечена във военните действия, поради което тя не е страна участник в този военен конфликт.

България действително получава правото на администрира тази територия по силата на цесия, която се дава от Италия и Германия като държави-победителки. Казвам цесия, тъй като цесията е понятие в международното право, когато се отстъпват част от права. България не получава всички права за администриране на тези територии. Германия запазва част от тези права за себе си. Особено това важи за собствеността, която е гръцка и югославска държавна собственост. България не придобива никаква държавна собственост в новите земи. Държавната собственост остава на Германия, което показва, че тя е именно този върховен суверен в тези земи до приключването на военните действия и сключването на мирния договор.

И нещо много важно от международното право, което не знам защо досега никой не обърна внимание – промяната на статуса на една територия води до промяна на гражданството. Самият факт: въпреки че имаме държавна пропаганда, която тръби, че България е получила своето Обединение, там нямаме автоматично даване на гражданство, показва, че България много ясно си дава сметка, че на практика няма промяна на правния статус на тези територии. Пред 1942 г. цар Борис ІІІ прави посещение в Скопие. Това посещение много добре е отразено на страниците на в. „Целокупна България“ и не знам защо пак никой не е обърнал внимание на тази реч – че той заявява пред събралите се скопияни, че се надява при сключването на мира Македония да намери своето място в Обединена България. Самият акт, че той заявява това на всеослушание, показва, че за него все още няма акт на национално обединение.“

по материали на Христо Христов, http://desebg.com.