Винаги, когато отправям поглед към своя вътрешен мир, все повече се убеждавам, че ако бях съвременник на Възраждането, мястото ми неминуемо би било в редиците на нашите националреволюционери. С течението на годините обаче разбирам, че от гледна точка на целокупна България по-прави са били дейците на църковната борба и нашите просветители.
Преди няколко месеца участвах с една своя снимка в конкурс на Европейската комисия за това как се виждаме като европейски граждани. Озаглавих я „Българи за истински морал в политиката“, класираха я сред първите 12 за финален подбор. С тази снимка исках да покажа, че сме „на площада“ не просто заради хляба и оцеляването, не заради високите сметки и ниските заплати, а за нещо генерално и основно – морал и истина в политиката. Това е, което може да промени нещата.
На 16 януари 2014 г. се навършиха 26 г. от създаването на първата правозащитна организация в най-новата история на България – Независимо дружество за защита правата на човека (НЗДПЧ).
От гръцкия сценарий, слава богу, все още сме далеч. Това обаче да не ни успокоява, защото си имаме доста опасни собствени рискове. Най-големият е политическият риск. Цяла година България се тресе от незапомнена политическа криза.
От гръцкия сценарий, слава Богу, все още сме далеч. Това обаче да не ни успокоява, защото си имаме доста опасни собствени рискове. Най-големият е поли тическият риск. Цяла година България се тресе от незапомнена политическа криза.
Ненадейно, като из засада. Посред януари. Замразеният проект „АБВ“ се съживи. „АБВ“ в ролята на Снежанка, целуната от Гоце – принца на БСП. В ролята на джуджетата: Румен Петков, Калфин и сие. В ролята на злата мащеха – Станишев. Битката я нарекоха „лидерска“. Оръжията са си все старите – компромати. Идеята – кой да поведе столетницата. Опорните точки за пиар: „БСП е демократична партия, която ражда алтернативите за България!“.
Откакто тези дни узнах за твоята смърт, не спират вълненията ми. Не мога да преодолея мъката си, че не можах да те изпратя. Останахме малцина, скъпи ветеранино. Ти заемаше сред тях челно място. Ти си от април 1923г, а аз от същия месец 1924г.
На 27.11.2013 г. към редиците на небесните легионери се присъедини един от идеолозите и основателите на Българския демократически форум. Роден е на 7 януари 1923 г. в с. Поповица, Пловдивска област. Завършва Школата за запасни офицери. Учи право в Юридическия факултет на Софийския университет. Междувременно участва във войната.
Примери за достойно извървяна лична Голгота, на изнесен социален кръст, на жертвеност до смърт и възкресение. Примери като този, който ни остави Васил Петков Узунов – един от най-големите мъченици на България. Арестуван като ученик, той престоява двадесет и осем години в затворите и лагерите на комунистическа България. Десет от тях – без присъда – заради това, че е отстоявал човешки права!
Ако случайно се съмняваш, уважаеми читателю, че през 63 странички на едно малко по формат книжле можеш да погледнеш битието на милата ни Родина – битие хилядолетно, преславно и страдно – ако също така, уважаеми читателю, смяташ, че достойните българи, особено младите, напоследък са понамалели и даже изчезнали, то съветваме те, уважаеми читателю, да преосмислиш своите терзания и да не прибързваш с песимистичните си заключения. Има! Има такива прецеденти като този, на чието представяне редакцията на в. „Прелом“ бяхме любезно поканени.