Брой 2/2014
Пред паметника на Апостола на свободата се вглеждаме в себе си. Като личности, като нация, като държава.
Тъжно е това, което виждаме… Демокрацията ни не е свобода! (Особено медийна.) Защото промяната се роди като подмяна.
Пред паметника на Апостола на свободата се вглеждаме в себе си. Като личности, като нация, като държава.
Тъжно е това, което виждаме… Демокрацията ни не е свобода! (Особено медийна.) Защото промяната се роди като подмяна.
Като млад човек как оценявате ситуацията в България и как виждате своето бъдеще в нея? България за мен е като изоставена къща. От нея лъха чувство на запустялост, безстопанственост и безотговорност. Стопаните ѝ са…
Получи се парадоксалната ситуация да се протестира от името на „всички“ срещу сегашното политическо статукво, и в същото време да не застава никой с лицето си като реална алтернатива. Това обезличаване е и причината за реалното обезлюдяване на протестите.
Винаги, когато отправям поглед към своя вътрешен мир, все повече се убеждавам, че ако бях съвременник на Възраждането, мястото ми неминуемо би било в редиците на нашите националреволюционери. С течението на годините обаче разбирам, че от гледна точка на целокупна България по-прави са били дейците на църковната борба и нашите просветители.
Преди няколко месеца участвах с една своя снимка в конкурс на Европейската комисия за това как се виждаме като европейски граждани. Озаглавих я „Българи за истински морал в политиката“, класираха я сред първите 12 за финален подбор. С тази снимка исках да покажа, че сме „на площада“ не просто заради хляба и оцеляването, не заради високите сметки и ниските заплати, а за нещо генерално и основно – морал и истина в политиката. Това е, което може да промени нещата.
– Вуте, бе, оти се казва дръжава, бе? – недоумявала Пена.
– Оти, Пено – светнал я Вуте, – она требе да дръжи здраво, а не да дава!
Този шеговит диалог на Славимир Генчев ме наведе на толкова много мисли, че реших да ги запиша. В разговорите си с приятели от години се натъквам на какви ли не превратни разбирания за това що е то държавата и има ли почва у нас.
На 16 януари 2014 г. се навършиха 26 г. от създаването на първата правозащитна организация в най-новата история на България – Независимо дружество за защита правата на човека (НЗДПЧ).
От гръцкия сценарий, слава богу, все още сме далеч. Това обаче да не ни успокоява, защото си имаме доста опасни собствени рискове. Най-големият е политическият риск. Цяла година България се тресе от незапомнена политическа криза.
От гръцкия сценарий, слава Богу, все още сме далеч. Това обаче да не ни успокоява, защото си имаме доста опасни собствени рискове. Най-големият е поли тическият риск. Цяла година България се тресе от незапомнена политическа криза.
Ненадейно, като из засада. Посред януари. Замразеният проект „АБВ“ се съживи. „АБВ“ в ролята на Снежанка, целуната от Гоце – принца на БСП. В ролята на джуджетата: Румен Петков, Калфин и сие. В ролята на злата мащеха – Станишев. Битката я нарекоха „лидерска“. Оръжията са си все старите – компромати. Идеята – кой да поведе столетницата. Опорните точки за пиар: „БСП е демократична партия, която ражда алтернативите за България!“.