„Нашата религия е свободата“

Зовът на Украйна: Помогнете, борим се да спасим Европа!, трогна света

Слънцето блести, тишината се стели над Мариопул, където културни сгради, използвани за бомбоубежища от деца и майки, са разбити от последните руски ракетни атаки. Чуват се единствено спорадични залпове на защитниците от централните улици на града. Призрачните останки от разрушените му сгради са напуснати, само неколцина жители и бойци заравят тленните останки от своите другари в централния градски парк. Обитателите на Мариопул, и на по-отделечени градове в тази удивителна страна със своя забележителен лидер, предпочитат глада, жаждата, бомбите и опразнените детски колички пред съдбата отново да са под робство на „великата“ страна, със своя „велик“ диктатор – най-„великия“ сега със своята жестокост в света. Те просто казват: „нашата религия е свободата“, както пише на централно място в тяхната столица Киев. Израз, който много напомня на едно съждение на нашия богослов и общественик Ваклуш Толев, който, когато говори за Левски, казва, че той е носител на идеята: „религията на роба е свободата“.

Светът се трогна от призива на лидера на Украйна, светът бе шокиран от смирената дързост на Зеленски да стои на прага на една огромна империята (от която загубиха и Наполеон, и Хитлер), и да зове за решителна битка с този измъкнат от прашасалите дрешници „съветски скелет на нощта“, битка със своите кръвни братя от един объркан народ, Русия.

Президентът Зеленски със скромна дреха на боец се обръща ежедневно и поотделно към всички страни и всички водачи, простичко и ясно: „Ние се бием за Европа. Готови ли сте да помогнете?“  Словата му са предизвикателство към държавите – от какво са готови да се лишат те, за да дадат подкрепа. И те се лишават – от част от своята икономическа и политическа сигурност като санкции срещу Русия, от част от своите приходи за дарения на Украйна, от част от своето въоръжение (с изключение на проруски настроени правителства като нашето), дори много са готови да отрежат и руското гориво. Но това все още е недостатъчно да спре дългата ръка на сатрапа, с името Путин. Вече стана ясно, че НАТО не е готова да затвори въздушното пространство на Украйна от руските разрушителни ракети, че гласът на ООН колко е нехуманно в 21-ви век да се правят гладни обсади на градове, е глас без отзвук, че не намират сила, която да отвори коридори за да преминат тоновете хранителни помощи от Червения кръст през обсадата на градовете.

Изтъкнати личности, както и страни като Литва, Латвия и Естония поискаха затваряне въздушното пространство на Украйна от руски ракети, Полша призова НАТО да изпрати мироопазващ контингент в Украйна, и да се спрат търговските отношения с Москва. Това е едно бавно пробуждане на съвестта на Европа. Новият световен конфликт я свари неподготвена, за което Макрон предупреждаваше, че НАТО е отслабен, а минаха времената, когато САЩ решаваха изхода с разрязване на гордиевия възел. Топката е в ръцете на стария континент. И колкото по-бързо се обединят усилията на смелите и будни хора от този участък на Земята, толкова по-ефективен ще е ответния удар на нехуманната агресия, заплашила да залее Европа.

Снежана Бесарабова