Български Демократически Форум "Бог и България – единство в двойна плът", Пенчо Славейков
Надежда Шутилова
„Спуснете черни знамена,
свещичка запалете,
спомнете си за нас
в тоз злокобен ден!
И мъртвите от неоплакани гробове,
от ямите говорят!
Чуйте ги!
Отдавна ний не сме с вас, но и от отвъдното все питаме и чакаме да отговори някой! Каква бе нашата вина?!
България, разкъсана и унижена, обезкървена и от червени врагове заплашена, от синове и дъщери, очакваше подкрепа… Призивът бе даден! И тръгна легионът – тръгна младостта в борбата, борба безкръвна, с ум, сърце и воля, борба за идеали. Борбата бе за щастие народно, за българското щастие.
И станахме стотици хиляди – ученици, студенти, работници, младежи от селата… И клехме се в живота си България да съхраним, щастлива да я възродим. Клехме се, а бяхме млади, много млади, почти деца. Голям ли бе грехът ни, че искахме и водехме борба – България, любяща майка, децата си – сирачета да прибере и в свойта майчина прегръдка и Тракия, и Добруджа, и Македония, и Мизия в едно да събере, със свойта обич да ги награди.
И този „грях” изкупихме с куршум в тила, с извадени очи, отрязани ръце, изтръгнати сърца, премазани гърди.
На вас, потомци скъпи, ний нямаме богатства да дадем. Предаваме ви нашите мечти и идеали, да бъдат те и ваши – борете се за тях!
И питайте, не спирайте с вашите въпроси и чакайте за отговор – и не заради нас, а заради вас и вашите деца! Те трябва истината да познават! Да помнят бъдните поколения как „българи” наричани достойни и невинни българи са клали и над безкръстните им гробове, червено, юдинско хоро с кикот са играли.
За нас човешка мъст не искаме! Всевишният отгоре за всички нас и вас решава. Ний друго искаме – народна памет за нашите мечти и идеали, за нашата любов към хората, към майката България! Пазете Родината свята! Тя пак от вашата помощ се нуждае, тъй както вие се нуждаете от нея!
Това е краят!
Свещта духнете и я загасете,
но пламъка в душите запазете!
Ний, които останахме завинаги млади
